Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Двама ентомолози коментират

Пред колапс ли е австралийската природа

И фатални ли са щетите от пожарите върху местообитанията на видовете

„Точността е относителна, но може би колегите, които изследват австралийското биоразнообразие, предполагат брой животни на квадратен метър, с различна плътност и на базата на това да екстраполират данните“ – така ентомологът доц. д-р Николай Симов от Националния природонаучен музей коментира темата за обявения огромен брой загинали при пожарите в Австралия животни. По думите му дори е трудно да си представим размера на изгорелите площи.
      

„Последните данни са за 20 милиона акра, което е около 100 хиляди квадратни километра. Представете си, почти цяла България е изгоряла. Огромно е бедствието. Проблемът е, че става изведнъж. Промяната е рязка, колкото и част от природата да е „свикнала“ на пожари“, отбеляза доц. Симов.

Една трета от коалите вече са изгубени. Колко дългосрочна е щетата? „Зависи до каква степен е увредена популацията, какъв е критичният минимум на една популация да се размножава. Някои животни могат да преживеят по-голяма криза, при някои от един момент нататък, колкото и да са били много, те рязко ще изчезнат. Типичен пример за това са каролинските папагалчета. От това папагалче в Северна Америка в края на 19 век са били милиони екземпляри, до степен, че са ги смятали за вредители по културите. В един момент те стигат критичен праг. Това животно изчезва толкова бързо, че никой не се усеща да хване екземпляри, които дори да останат в музеите.“

Най-сериозната щета е унищожаването на местообитанията. „За гръбначните животни е лесно видимо, можете да ги преброите, има методики. Но ако говорим за насекоми, разнообразието от насекоми в Австралия е малко познато. Всяка година се описват стотици нови видове от Австралия“, поясни специалистът. Така вероятно изчезват видове, за чието съществуване дори не сме подозирали.

Австралийската природа е под натиск. 2019 е най-топлата година, откакто водят статистика. Втората преса е появата на човека и промяната на местообитанията, стесняват се и се унищожават местообитания. Друг голям проблем са инвазивните за тази територия животни – например зайците, котките, плъховете, овцете, камилите. „Всичко това променя местната природа, потиска местните видове, конкурира се с тях. И на този фон в един момент идва и още нещо – пожар“, допълни доц. д-р Николай Симов.

Ентомологът Милен Маринов от Нова Зеландия се шегува, че професията му прилича на филма „Мъже в черно“. Той анализира неприятели по растенията – насекоми, вируси, бактерии, които проникват в страната от другаде. „В Австралия имат същата структура, която защитава страната от външни организми. Австралия и Нова Зеландия са подходящи места да се организира такава структура, защото това са изолирани острови и континент."

Облакът, който идва от Австралия среща една от първите си прегради в лицето на глетчерите в западните части на Нова Зеландия, които са много важен ресурс за страната, тъй като там се акумулира голямо количество вода, обясни Маринов. „Те са и туристическа атракция заради белотата си, чистотата си. В момента тези глетчери са пожълтели от облаците, които непрекъснато идват от Австралия.“

Географската ширина, на която Милен живее, е почти като в родния му град Силистра, в умерения пояс. „Ние нямаме тук, в Нова Зеландия типично тропически пейзаж, нито пък имаме толкова пустинен пейзаж, толкова високи температури, за да може да избухнат такива пожари.“

Насекомите усещат пожара и летейки, се опитват да се преместят. Друг е въпросът с унищожените местообитания, коментира Милен Маринов. Животните, които нямат тази възможност за преместване, ще бъдат по-засегнати. „Никой не може да предскаже какъв брой насекоми и други безгръбначни и гръбначни животни ще бъдат унищожени от пожарите. И тези данни, които се дават, обикновено са занижени.“

С промените в климата цикличността на подобни големи пожари става по-интензивна, прогнозира още сънародникът ни ентомолог, който работи в Нова Зеландия.  

Хореографката Пепи Костадинова от Пловдив следващата седмица ще организира благотворителен танцов курс по зумба, а събраните пари ще изпрати на австралийския Червен кръст. Казва, че това е нейният начин чрез работата и танците да реагира на огромната трагедия. До момента за участие са се записали повече от 100 души.

Целия разговор слушайте в звуковия файл. 
Снимки: ЕПА/БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Роботите стават все по-достъпни в българската икономика

Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..

публикувано на 27.09.24 в 11:32

Румяна Киризиева: В по-малките населени места са по-отворени към спорта

Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР  Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..

публикувано на 27.09.24 в 11:00
Петко Стоев

Петко Стоев за ролята на технологиите в съвременния свят

За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие.  "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..

публикувано на 26.09.24 в 15:11
 Владислав Николов

На 28 септември във Варна ще се проведе 11-то събитие за събиране на капачки

"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" .  Всичко започва през..

публикувано на 26.09.24 в 11:45

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02
Ели Маринова

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..

публикувано на 25.09.24 в 11:00

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33