Рухна ли митът за чилийското икономическо чудо? Това е един от въпросите на седмицата заради масовите протести в страната срещу високите цени и неравенството. Напрежението не се успокои след предложения от президента пакет от социални мерки, нито след смените в правителството. Заради изострената обстановка Чили се отказа от домакинството на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, а също и на форума на ООН за климатичните промени.
„Това беше много трудно решение, което ни причинява много болка“, посочи чилийският президент Себастиан Пинера и допълни:
„Когато бащата има проблеми, той трябва да даде предимство на семейството си пред другите възможности, президентът винаги трябва да постави своите сънародници над всички останали“.
Зад протестите в Чили стоят много широки социални слоеве. Става дума за напрежение, трупано много години, изходът е промяна на конституцията и смяна на системата, смята Мирослава Петрова - Гутиерес. Тя е преводач, експерт по Латинска Америка. От 20 години живее в Чили, води и активна обществена дейност. Член е на лявата партия „Демократична революция“.
С годишен доход на глава от населението над 20 000 долара Чили е начело в Латинска Америка. Неравенството обаче е огромно и това ясно си личи в Сантяго, където живее над една трета от 17-милионното население на страната, разказва Мира Гутиерес:
„Сантяго е 7-милионен град, в който има голямо териториално неравенство – квартали, които са много бедни, и такива, които са много богати. Протестите започват да се местят към източните квартали, които винаги са били бастион на средната и богата класа, защото икономическата система, която бе наложена през 80-те г. при диктатурата на Пиночет, създаде такова неравенство, че всички хора – бедни и богати, сме в едно и също положение“.
Капката, която преля чашата на търпението в Чили, беше решението на властите в столицата да увеличат цената на билета за метрото. Всъщност става дума за минимално вдигане - от 800 на 830 песо (с почти 4 евроцента - б.р.) - до 1 евро. Въпреки че после чилийското ръководство се отказа от идеята и продължи с редица други отстъпки, духът от бутилката вече беше пуснат. От какво недоволстват хората - какви са приблизителните пенсии и заплати в доскоро най-благополучната страна в региона ?
„Минималната пенсия в Чили е около 100-120 евро, а минималната работна заплата – 400 евро, при положение, че метрото струва 1 евро, за да отидеш и да се върнеш от работа са нужни 2 евро на ден и може веднага да се направи сметка, колко излиза метрото. Цените на продуктите от първа необходимост са много високи, големите супермаркети определят цените. При тези заплати е абсолютно невъзможно да се стигне до края на месеца“, казва Гутиерес.
Много чилийци, измъкнали се от бедността, се оплакват, че и като средна класа едва свързват двата края. Прави ли са онези, които говорят за срив на чилийското икономическо чудо?
„Точно така е, това е едно сриване на модела, наложен от Пиночет“, допълва тя.
Тези дни беше прието и замразяване на цените на тока, които се вдигат непрекъснато. Същото се случва и с винетките. Към това се прибавят високите разходи за здравеопазване и образование, а задлъжняването е една от най-големите злини, засягащи домакинствата заради растящите цени.
В хода на протестите президентът консерватор Себастиан Пинера увери, че е чул гласа на хората. Обеща реформи, се извини и от името на предшествениците си за социалното неравенство.
Трябва да се тръгне към смяна на модела, категорична е Мира Гутиерес: „Голямата стъпка трябва да е промяна на конституцията“.
Никой не одобрява насилието, палежите и грабежите, до които се стигна при демонстрациите, подчертава Мира Гутиерес. Положението на президента консерватор Себастиан Пинера определя като сложно, въпреки че протестите според нея са социални, не политически. Основният стремеж е към подобряване на живот, не към сваляне на правителството. Според българката, която също участва в демонстрациите, няма конкретна политическа партия, която да стои зад протестите - прекалено са мащабни, за да бъдат режисирани.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.Десетки хиляди излязоха в чилийската столица Сантяго на поредна демонстрация, предизвикана от икономическите неравенства в южноамериканската страна. Протестите в Чили навлизат във втората си седмица. Основните искания - по-добър достъп до здравеопазване,..
На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за..
Заради откритото огнище на чума по дребните преживни животни във Велинград и последвалите протести на фермери там днес ще бъдат взети повторно нови 300 проби . Към момента 1700 овце са застрашени от принудително умъртвяване . Вчера животновъдите..
Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат. Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно..
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид ,..
Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос..
Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на..
Пеевски е човекът, с когото Борисов води разговора, а не с ПП-ДБ . Това каза пред БНР Арман Бабикян, ПР експерт и бивш депутат от "Ние идваме". "..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
Със съмишленици обмисляме създаване на политически проект , когато сме готови - тогава ще го обявим. Това каза пред БНР Корнелия Нинова, бивш..