Време европейците да се откажат от илюзиите за политически преход в Сирия и да преосмислят подхода си към страната, заяви пред БНР Джулиън Барнс-Дейси - директор на близкоизточната програма в Европейския съвет за външна политика. Той изрази това мнение в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“, коментирайки турската офанзива „Извор на мира“ в Североизточна Сирия, която предизвика нова бежанска вълна и нови опасения в Европа от групировката „Ислямска държава“.
- Миналия месец генералният секретар на ООН Антониу Гутериш огласи създаването на сирийски Конституционен комитет. Комитетът трябва да се събере в Женева в края на този месец. Мислите ли, че това дава реална перспектива за умиротворяване на Сирия?
- Свикването на Конституционния комитет представлява позитивно развитие. За първи път сирийци ще седнат да преговарят помежду си с посредничеството на ООН. Той може да отвори вратите към по-дългосрочен политически процес, който може да доведе до конституционна реформа и избори. Но не мисля, че Комитетът ще произведе политическия преход, който някои на Запад все още се надяват да видят в Сирия. Съвсем ясно е, че президентът Асад спечели войната и не възнамерява да се разделя с властта.
Така че на практика Конституционният комитет може да покаже само дали са възможни други политически реформи, дали могат да бъдат взети важни мерки по отношение на задържаните, на хуманитарния достъп, на стабилизацията. Всички тези въпроси могат да претърпят позитивно развитие ако преговорите между сирийците потръгнат.
- Турската офанзива създаде нови 200 000 бежанци, според някои дава нов шанс на джихадистите. Не е ли време Европа най-сетне да се намеси в събитията - да спре превръщането на Сирия в източник на нестабилност?
- Много е вероятно това, което се разиграва днес в Североизточна Сирия, да се окаже в полза на Асад. Американците напускат, а сирийският режим се намества на тяхно място. Това засилва чувствително режима и руснаците и никак не помага на опозицията, ако тя се е надявала да използва Запада, за да изтръгне някакви придобивки от Конституционния комитет. Така че събитията в североизтока на Сирия правят по-трудно изтръгването на отстъпки от режима.
От европейска гледна точка - продължава да стои въпросът дали европейците ще продължат да обвързват евентуалното политическо признаване (на режима) и евентуално смекчаване на санкциите с условия, които няма как да се случат. Ако Европа продължи да се обвързва сама с нереалистични очаквания Асад да напусне властта, тя ще остане без всякакво влияние върху развитието на Сирия.
Възможният подход, ако Европа реши да се намеси, е да използва ресурсите си, за да се опита да стимулира политически реформи на по-ниско равнище, освобождаване на политическите затворници, осигуряване на достъп на повече сирийци до хуманитарна помощ.
- Четох препоръките към европейските политици на Италианския институт за международни политически изследвания, чийто съавтор сте и Вие. Тези препоръки са за осигуряване на физически гаранции за безопасността на сирийците, които ще бъдат репатрирани, за надзор върху разпределението на евентуалната икономическа помощ. Как точно виждате тези гаранции - чрез руски или европейски миротворци?
- Именно това е областта, в която Европа може да промени нещата, а не чрез някакъв илюзорен политически преход. Европейците би трябвало и биха постигнали нещо смислено, ако изтръгнат гаранции, че тези стъпки (репатрирането, хуманитарната помощ) ще имат практически и необратим ефект.
Осигуряването на такива гаранции ще бъде много сложно. Това трябва да стане чрез Русия. Руското присъствие в Сирия и връзките със сирийското правителство дават на Москва необходимата тежест, за да се наложи на Дамаск. Няма голяма вероятност европейци да пожелаят да се разположат на терен с каквато и да е функция, при условие че режимът се утвърди. Така че ангажирането на Европа в Сирия ще зависи от евентуалните договорености с Русия.
- Според Вас, ако в бъдеще Европа поиска надзор върху разпределянето на помощ за възстановяването на Сирия, има ли изгледи Башар Асад да се съгласи?
- Не, не мисля, че Асад някога ще приеме чуждестранен надзор. Но може да се окаже възможно ООН да поеме ролята на посредник. И ако ООН съумее да предостави достатъчно гаранции на европейците, че помощта, която пращат в Сирия, ще бъде използвана за смислени локални проекти, които облагодетелстват сирийските граждани, а не режима и неговите протежета - тогава може би нещата ще потръгнат.
Не мисля обаче, че европейците ще осигурят подкрепа за възстановяването на Сирия, независимо какви са условията. Те ще продължат да обвързват всякаква такава помощ с политическия процес. По-вероятно е да направят повече за стабилизацията и на хуманитарния фронт.
- Кое или кой би могъл да попречи на евентуална инициатива на Европейския съюз за стабилизиране на Сирия?
- О, броят на тези, които могат да попречат, е огромен. Самите европейци могат да си попречат. От една страна, Асад и кръгът около него ще се опитат да възпрепятстват всякакъв прозрачен процес. Иранците в Сирия също ще бъдат подозрителни спрямо опити на Запада да промени страната.
От друга страна, ако европейците продължат да преследват непостижими амбиции, те самите заедно с американците ще блокират всякаква помощ за Сирия. Западните санкции наистина имат мощно отражение върху страната и върху перспективата за стабилизирането ѝ. Ако Европа и САЩ решат, че условията им не са изпълнени, това ще затръшне вратата и пред неправителствените организации и ООН, които се мъчат да подобрят положението на сирийците.
- Значи, ако все пак решат да правят нещо в Сирия, европейците ще се нуждаят от съгласието на САЩ?
- Ясно е, че ако американците наложат още по-строги санкции върху Сирия, това ще има съществено отражение върху подхода на европейците. Не е задължително обаче това да изключи всякакви възможности, особено в хуманитарната област и в първоначалните стъпки за стабилизация.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги. С въвеждането на системата ще има..
В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..
Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..
Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..
Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..
Не мога нито аз да пресъздам, нито проф. Денев да разкаже всичко, което съдържа неговата най-нова книга "Мадара - отразената история", но поне..