Двама български алпинисти изкачиха знаменитата Северна стена на Гранд Жорас в Алпите

публикувано на 03.08.19 в 17:55

По тур "Касин", Гранд Жорас

Снимка: Станисла Атанасов

Алпинистите Станислав Атанасов-Мечката и Благовест Цолов изкачиха Северната стена на Гранд Жорас в Алпите. В края на миналия месец те са преминали класическия маршрут на Касин по реброто Уокър.

Северната стена на Гранд Жорас е класика и престижен алпийски проблем. Скалната стена е висока 1200 м и широка 1500. Най-трудно е реброто Уокър, изкачено за първи път през 1938 г. от знаменития Рикардо Касин, заедно с Еспозито и Тицони. Миналото лято швейцарецът Дани Арнолд постави рекорд за скоростно изкачване на тур "Касин" - 2 часа и 4 минути.

А ето какво разказа пред БНР Благовест Цолов за тяхното изкачване:

"Тръгнахме в 13.00 от Шамони пеша, без да ползваме железницата на Монтенверс. Отидохме до хижа Лешо да си оправим бахажа и да оставим някои ненужни неща и тръгнахме към северната стена на Гранд Жорас по тур “Касин”, реброто Уокур - 1200 метра отвесна стена.

Вързахме се в началото на глетчера, преди стената, защото беше много нацепен. По самата стена тръгнахме да катерим около 19.00.

Катерихме до към полунощ и оправяхме багажа. Спахме и към 4.00 тръгнахме пак да катерим - до 16.00, 12 часа без да спираме.

Същността на стената, най-трудния пасаж минахме по тъмно. С раниците, в които беше бивачната ни екипировка, шалтета, котлон, котки, кирки и големите обувки за глетчера, резервни дрехи и ракавици. Почти през цялото време катерихме по еспадрили, с изключение на началото и края на самата стена.

Трябва много добре да се ориентираш по стената, защото е доста голяма и можеш да се загубиш лесно. Над 40 важета са все пак, 1200 метра. Много внимателно трябва да се катери - има много кънтящи павета и ронливи участаци, по които ако хванеш нещо неправилно, може да излетиш с него и да се контузиш лошо - и себе си, и партньора си. Технично катерене, макар и не много трудно, но трябва да си внимателен и бърз.

Самият метраж ни притесняваше, защото в България най-високите неща са от порядъка на 400 метра.

Като стигнахме в 16.00 на върха, времето беше хубаво.

И въпреки това, се чудехме точно откъде да тръгнем да слизаме, защото слизането е много технично - има рапели надолу. Пак сме вързани почти през цялото време и може човек от умора да направи грешка. Слизахме до към 24.00. Решихме, че сме изморени, и легнахме на единия скален ръб да поспим. Сутринта тръгнахме надолу и към 13.00 бяхме в Кормайор. 48 часа след тръгването ни от Франция бяхме в Италия.

Метеорологичните условия имат ключова роля в такова изкачване. Чакахме времето и се чудихме до последно дали да тръгнем, дали няма да ни завали. 10 дни преди се събудим в Алпите на хижа Енверс наваля нов сняг за една нощ. Не можехме да повярваме. Това ни разколеба. Но решихме, че сега ще става, въпреки снега, който беше навалял." - разказва Благовест.

Той катери от 6 години, а партньорът му по свръзка - Станислав, от 7. Двамата са преминали маршрути с категория до 7а трад свободно на "иглите" на Шамони, като някои от лините, според тях, не са катерени от българи (или поне няма информация за това). Залагат предимно на свободно преминаване на маршрутите, без висене по болтовете и изкуствено катерене.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!