Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Еврозоната – първа класа или нестабилен съюз

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Каквото и да говорим за еврозоната, то е положително, но с усещането, че сме закъснели с едно десетилетие. Закъсняваме и по-добре е да стигнем докрай, отколкото да приказваме и още 10 години доникъде да не стигнем“. Това каза пред БНР Николай Василев, бивш министър и вицепремиер, финансист и икономист:

„Днес няма нито една политическа сила или сериозна социална група хора, които да искат да излезем от Европейския съюз. Всички виждат, че е много по-добре за България да е част от ЕС. Същото е и с еврозоната. Еврозоната в момента се възприема като по-висшата форма на ЕС, това е първа класа на първа класа“, допълни Василев.

„В еврозоната е пълно с държави, които изобщо не отговарят на изискванията ѝ – като Италия и Гърция. Няма „добър“ критерий, който да обединява тези държави. Еврото само по себе си е един политически проект, който има малко икономическа идея, малко рацио и много политически интереси. Няма първа, втора класа. Има такива, които са направили грешката да влязат в еврозоната и в момента си понасят последствията. 

Еврозоната е нещо нестабилно“, подчерта Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) в предаването „Хоризонт до обед“.

„Ако влезем в еврозоната, ще се откажем от стабилността, която имаме. Много се хвалим с фискалната си стабилност, с това, че нямаме голям дълг, че имаме огромни излишъци в бюджета. Валутният борд дава котвата, която дава възможност да имаме тази изключително консервативна и добра фискална политика. Ако влезем в еврозоната, това нещо ще изчезне и ще се отхлаби каишът около българските политици. И може да попаднем в ситуация, в която еврозоната се разпада, ако Италия прекрати членството си, например. Може да изпаднем в ситуация, в която няма да имаме резервна валута като германската марка, няма да имаме валутен борд и на практика все едно да попаднем в ситуация, а може и дори по-лоша, от 1997 година“, допълни Панчев.

По думите на Николай Василев има проблем, защото, когато си извън зоната, българският финансов сектор попада много далеч от ЕС:

„Все едно България е член на ЕС, но няма нито една компания, която да лети до София, това означава финансовият сектор да не е свързан със Западна Европа. Той прилича по-скоро на Африка“.

Според Василев приоритет е удобството в разплащането, което създава единната валута и за туристите, и за бизнеса, освен това да си в еврозоната е въпрос на имидж, авторитет и престиж.

Според Панчев обаче имиджът на еврозоната не е добър:

„Италия например няма никъде имидж на стабилна и добре развиваща се страна. Защото или си страна, която по някакъв критерий има добър имидж, или си страна, която няма добър имидж. Еврозоната създава стимули за страните – и за бюджета им, и за оперирането на банковия им сектор, които водят към ситуация, при която имиджът е по-лош“.

Интервюто с Николай Василев и със Стоян Панчев можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51