Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Анастасия Димитрова: Заради технологиите не можем да останем насаме със себе си

Изобилието от дигитална информация води до закърняване на въображението и паметта

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Четенето започва да се повлиява от изобилието на информация. Човечеството никога не се е сблъсквало с такова количество информация, а днес средностатистическият човек преглежда повече текстове от най-големите философи на човечеството. Това обясни в предаването „Хоризонт до обед“ Анастасия Димитрова. Тя е педагог, преподавател на различни техники на четене, включително скоростно четене и днес ще изнесе лекцията „Как технологиите променят четенето, мисленето и паметта“.

„Проблемът е, че днес четем кратки текстове с малко съдържание, без включване на интелектуалната дейност, без критично и аналитично мислене и най-важният „мускул“ – внимание, не се задейства, защото ние нямаме нужда от това. Много преди да се е изчерпало нашето ниво на внимание, ние превключваме на нов текст“, коментира тя.

Старомодното продължително четене тренира мозъка

Отсяването на информацията и завръщането към старомодния начин на четене книгите се очертава като спасителен вариант за закаляване на вниманието и стимул за мързелуващия мозък:

„Да се върнем към старото напоително четене с часове. Вече нямаме нужното внимание и концентрация. То е разглезено от кратките текстове, видеата, картинките. Картинката е много по-лесна за консумиране. Вече информацията се предпочита да се предаде във видео, в кратко видео, защото тогава човек е само консуматор на информация, само поема. При четенето има голяма активност и на читателя. Книгата, текстът, историята, съдържанието се появяват само с работата на читателя, в неговата глава, в неговото образно мислене.“

Скачаме от един текст на друг подобно на превключване на каналите с дистанционното, т.нар. запинг, обясни Анастасия Димитрова. Тя припомни книгата на Виктор Пелевин „Generation P“ и това, че авторът нарича днешния човек не хомо сапиенс, а хомо запиенс. „Кратките текстове ги минаваме, получаваме много-много информация за единица време, не успяваме да я премислим, съответно не я и запаметяваме.“

Клиповото мислене влияе на паметта 

Клиповото мислене е мислене на парченца – точно като в музикалните клипове, допълни педагогът. „Картинките са изключително ярки, интригуващи, с много действие. Когато имаме такъв контент, няма нужда нашето внимание да се задейства. Вниманието е като мускул и има нужда от тренировка.“  

Всичко това закономерно отслабва паметта. Димитрова даде пример с Магическото число на Джордж Милър, открито в средата на миналия век, за възможностите на краткотрайната памет – средно седем единици информация.

„Тоест, ако ви кажа десет думи, вие би трябвало да запомните седем. Ако ви кажа десет числа, би трябвало средностатистическият човек да запомни седем. Да, обаче днес говорим за пет, за пет единици. Тоест, минимумът, който е бил в средата на миналия век.“

„Ние все по-малко запаметяваме. Все по-лесен достъп имаме до информация, тя е на един клик разстояние. Децата, учениците не могат да разберат защо трябва да помнят някакви неща, които ги има в интернет. Те могат да бръкнат и да го видят. Спомнете си като бяхме малки, колко телефони помнехме наизуст. Днес колко телефона помните?“

Нямаме време да останем насаме със себе си и да творим

Технологиите влияят и върху творчеството. „Защото творчеството е въображение. За да има творчество, човек трябва да остане насаме със себе си, с мислите си, с чувствата си, с мечтите си, с желанията си, а при условие, че има толкова много информация и клипчета, и снимки, ние нямаме време да останем насаме със себе си“, подчерта Анастасия Димитрова.

„Въображението не ни се задейства, както се задейства в една книга и както то мързелува в един филм – във филма гледаме въображението на авторите, на режисьора, на оператора, но не и нашето. Там сме отново консуматори.“

Никога не сме се сблъсквали с такава ситуация и е много трудно да се предвиди какво ще стане след 50 години, посочи педагогът.

Можем обаче да се върнем към по-естествената работа на мозъка ни: „Да се труди повече. Не да знаем, че има къде да бръкнем, да извадим информацията. Дори едно записване на информацията се смята вече, че мозъкът си казва: аз съм го записал, няма нужда да го запомня. Представете си когато има облаци с милиони гигабайти информация.“

Дори това, че сме спрели да пишем на ръка, се отразява върху влошаването на почерка ни, смятат специалистите.

Чуйте разговора в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Демонстрация в подкрепа на Украйна в Отава, 23 февруари 2025 г.

Украйна - 3 години след нахлуването на Русия

Политически и дипломатически совалки предстоят в Киев, но и отвъд океана в деня, в който отбелязваме 3 години от нахлуването на Русия в Украйна . Володимир Зеленски е готов да се раздели с президентството, ако това ще донесе мир на страната му, но е категоричен - Украйна кани на масата за преговори, не някой друг . Първоначалният вариант на..

публикувано на 24.02.25 в 08:15
Бойци на

Израел ще отложи освобождаването на палестински затворници

Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху заяви, че освобождаването на палестински затворници от израелски затвори съгласно споразумението за прекратяване на огъня в Ивицата Газа, ще бъде отложено, докато "Хамас" не сложи край на унизителните церемонии за освобождаването на израелски заложници, предадоха световните агенции. "В светлината на..

публикувано на 23.02.25 в 13:07
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Протестът на "Възраждане" ще уплаши и ще има обратен ефект

Цялото интервю на Явор Стаматов с Първан Симеонов в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл. 

публикувано на 23.02.25 в 13:06
Американската и руската делегации на среща в Рияд, Саудитска Арабия, февруари 2025 г.

Майкъл Кимидж: Различията между Москва и Киев са фундаментални. Примирието може да се окаже пауза

Отвъд войната на думи между лидерите на САЩ и Украйна – която не попречи на диалога за сигурност и минерали между двете страни да продължи – с преговорите между руската и американската страна в Рияд тази седмица най-после започна да се избистря подходът на новия американски президент към уреждането на конфликта в Източна Европа. Пратениците..

публикувано на 22.02.25 в 10:18
Проф. Георги Каприев

Георги Каприев: Популизмът е политически бездарен, влачи се след народа и не поема отговорност

Популизмът е по дефиниция политически бездарен, политически импотентен, той се влачи след онова, което нарича народ, а не го води, и това има за ефект отказа от отговорност. Това каза проф. Георги Каприев, философ и университетски преподавател, който представи пред БНР новата си книга "Българските разломи", която е в книжарниците от началото на..

публикувано на 21.02.25 в 16:33
Мартин Иванов

Доц. Мартин Иванов: Няма митове за Народния съд, а неистини и полуистини

"Няма митове. Има просто неистини и полуистини , има политически употреби ." Това каза пред БНР историкът доц. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес. Според него " обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава ",..

публикувано на 21.02.25 в 10:11

Какви са нагласите в Германия преди предсрочните парламентарни избори?

В неделя в Германия предстоят предсрочни парламентарни избори, след като тройната коалиция на социалдемократа Олаф Шолц със Зелените и либералите се разпадна ден след изборната победа на Доналд Тръмп. Причината за провала година преди регулярните избори е трайното неразбирателство между трите партии в икономическата политика , след като стана..

публикувано на 21.02.25 в 07:55