Кин Стоянов: Институтът за българската емиграция трябва да заработи отново

През 2014 писателят и журналист Кин Стоянов, син на Радой Ралин, посетил института с екип от Държавна агенция „Архиви“ и оттогава приема присърце мисията за популяризирането му. От есента на миналата година Кин Стоянов се занимава с изучаване на несистематизирания архивен фонд съвместно с историка Людмил Станчев и архивистката Янка Среброва. 

Разглеждам го като българския Едмон Дантес, обясни в предаването „Нощен хоризонт“ Кин Стоянов. „За мен това усилие, което е направил основателят на този институт – д-р Иван Гаджев, за мен то е просто покъртително. То е свързано с някаква много силна духовна енергия.“

Д-р Иван Гаджев има изключително драматична съдба. Неговият баща - Илия Гаджев, е бил учител, силно ангажиран с каузата на ВМРО, духовен лидер в района на Гоце Делчев. Изчезва след 9 септември 1944-а. По-късно става ясно, че е жертва на масов разстрел край Добринище. След изчезването му, народната власт стоварва цялата репресия върху семейството му. Той оставя четири деца, сред които Иван Гаджев.

Успял да завърши ветеринарна медицина в Стара Загора и работейки в затънтен пограничен район в родния си край, през 60-те години на миналия век Иван Гаджев успява да се прехвърли в лагер за емигранти в Гърция. В Края на 1968-а се озовава в САЩ, основава своя ветеринарна клиника в Детройт, успява да се замогне и започва да играе важна роля в средите на българската емиграция в САЩ и Канада. На практика д-р Иван Гаджев кореспондира с всички по-известни фигури на българската емиграция, не само в Северна Америка. 

Когато Гаджев попада в САЩ, българската емиграция там вече има едновековна история зад гърба си, защото първите писмени свидетелства са от 60-те години на 19 век, посочи Кин Стоянов.

Българската общност в Северна Америка си е имала вестник – „Македонска трибуна“ и свое издателство. Веднъж годишно организациите по места се събирали на конгрес, на който решавали по-важните въпроси, свързани с общността.

Институтът за българската емиграция в Северна Америка е основан през 1976 г. в Детройт, където д-р Гаджев започва да събира архивен материал. През 2003-2004 година целият архив е преместен в България. Всички инициативи, свързани с института, са финансирани от семейния бюджет на Гаджев. „Досега не сме имали спонсори – нито правителствени, нито частни. Това осигуряваше независимостта на института през всичките тези години“, разказа пред "Хоризонт" Тодор Гаджев, син на основателя на института.

Иван Гаджев не само пренася събрания архив в България, но и построява имота, в който се помещава неработещият институт днес в центъра на Гоце Делчев.

„Има библиотечен фонд – около 45 000 тома, архивен фонд, видео, аудио материали. Има и черковни предмети, оригинални, от българските черкви там“, допълни Тодор Гаджев.

Архивният фонд обаче не е систематизиран, така че с него да могат да се занимават научни работници. Институтът в момента не развива дейност, подчерта Тодор Гаджев и изрази надежда, че ще се намери начин той да заработи отново и да бъде полезен за историците и за по-широката публика.

Самият Тодор Гаджев е роден в Америка. Идва тук през 1997 за неколкоседмична ваканция. Двете седмици прерастват в следване в София и след това - в над десет години, прекарани в България. Според Гаджев и в момента българската общност в Детройт е доста активна, има работещ културен център и две български училища. 

Цялата тема е развита в звуковия файл.