„Има три или четири по големи класации в света, в Европа има една или две, във всички тях обикновено сме между 600 и 800 място, което изглежда малко, но всъщност е сред първите 4% в света. Има шанс СУ да влезе в топ 500 и всъщност това е, за което мечтаем в последните 10-15 години. Можем да се придвижим напред. Нереалистично е да влезем в първите сто. Ако погледнете финансирането на първите 100, ще видите че става дума за университети, някои от които имат бюджета на България“, каза Герджиков в предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“. Той е категоричен, че университетът не е далеч от топ 500 и в последните години стремително се придвижва натам, но уточни:
"Училището има повече възпитателна цел, не просто образователна, но и в Университета трябва да изграждаме личности. Няма никаква полза от един тесен специалист, който знае само това, което трябва да работи, само апарата, с който ще работи цял живот. Това не е перспективно не е реалистично. Професиите се сменят през пет години. Трябват ни хора, които са гъвкави, които са добри граждани, които разбират защо трябва да се постъпва хуманно. Това е много важно. Смятам, че университетите, в последните 20-30 години се сблъскаха с много предизвикателства и поради това обществата ги подценяват по цял свят. Смятам, че младите хора не са по-лоши от преди. Донякъде сме заблудени от това че в цял свят приемаме много по-голяма част от завършилите, а не както преди само елита. Също така не съм съгласен, че електронната книга е нещо лошо. Книгата е сменяла формата си четири-пет пъти през последните три хиляди години и всички сме продължили да четем, независимо дали е ролка папирус, кожена книга, хартия или е електронна книга".
Герджиков изтъкна, че останалите университети в нашата стотица имат в пъти по-голямо финансиране от СУ. Според него, българските ВУЗ отдавна е трябвало да бъдат сред първите 1000, „но просто им достигат сили по тези причини“. Новия институт към СУ – „Големи данни в полза на интелигентното общество“ е свързан с проект на университета
„Аз не съм специалист в тази област, но големите данни са нещо, което през последните години е важно. Дори аз, като филолог, забелязвам, че сме все по- засипани от информация и можем да я използваме по добър начин, ако се ориентираме в нея. Ако не се ориентираме, настава хаос, не можем да я използваме и често смятаме за ценно нещо, което не е и пропускаме истинските ценности. Дори в рамките на информатиката има вече методи да се използват така големите данни, че да се извлече максимална полза от тях“.
Тенденцията хората да остават да учат в България и да остават да работят в България е свързана по-скоро с нагласата им да останат да живеят у нас, смята той. Герджиков, който отдавна е противник на финансирането на образованието „на глава“ оцени високо реформата във висшето образование:
"Слава Богу, това се промени през последните пет-шест години и в последните три години вече дава сериозен ефект. Реформата в модела на финансиране се случи, според мен, достатъчно навреме. По-скоро проблемът беше, че едновременно с грешния модел имахме и грешната политика да запазваме броя на студентските места и когато намаляха кандидат-студентите от 110000 на 55000 ние продължавахме да имаме 70 000 и в един момент стана така, че вместо двама души да кандидатстват за едно място има две места за един кандидат. Това е още по-лошо от погрешния модел на финансиране, който демотивираше добрите и стимулираше увеличаване на броя на местата. И двете се реформират. Качеството е част от формулата за финансиране и се измерва по обективните резултати, а едновременно с това се намалява броя на местата там, където качеството е най- ниско в дадено направление".
Според проф. Анастас Герджиков е важно да се създаде Национална детска болница, без обаче да се ощетява съществуващата болница „Лозенец“.
„Националната детска болница е важна тема и ние не трябва да се отказваме от тази идея. Въпросът беше просто да не правим нещо добро за сметка на нещо друго. Има начин да се построи такава нова детска болница, ако трябва включително и в двора на болница „Лозенец“, който е голям, без да се ощетява съществуващата болница“, каза той.
„А колкото до Медицинския факултет, той наистина щеше да е най-ощетен, защото неговите преподаватели са изцяло хора от болница "Лозенец". Ако се беше осъществило това необмислено намерение от 18 отделения да остане само педиатричното, също така щяха да се пръснат преподавателите и ние щяхме да ги загубим, защото те нямаше да могат да бъдат наши преподаватели, ако са на друго място“, посочи проф. Анастас Герджиков.
Премиерът Бойко Борисов обяви пред журналисти в Брюксел, че правителството ще оттегли предложението си болница "Лозенец", известна като Правителствена, да бъде преструктурирана в детска.Някои браншове и сектори като информатиката и минния добив финансират учебните заведения, но като цяло това явление е рядкост, изтъкна ректорът
„В България бизнес обикновено е малък и среден бизнес и помага само този, който има дългосрочна перспектива, а това е по-сериозния бизнес“.
Първите 10 университета у нас правят 80% от научната продукция и в това няма нищо лошо, категоричен е ректорът според когото всяка наука трябва да се финансира. Тази, свързана с практиката, дава бързи резултати. и внедряване, но фундаменталната ще даде още по-важни резултати в бъдеще:
"Просто трябва да си го признаем и няма смисъл се срамуваме от това. Винаги и във всяка страна има два вида висши училища. Някой правят по-сериозна наука и са изследователски университети. Няма нищо лошо в това. При нас обаче има известна ревност и всеки иска да е в едната група, въпреки че обикновено не всички сме за там. По-важното е, че науката е важна за обществото като цяло и трябва да се финансира всяка наука. Мога да дам безбройни примери като това, че в първата година на кризата президента Обама финансира фундаментална наука с два пъти повече пари, отколкото преди кризата. От нея очевидно няма да има непосредствена ползвана, но той очевидно е вярвал, че ще има някой ден полза, която да ни извади от кризата. Има безбройни примери за това. При нас беше нобеловия лауреат за миналата година по физика и той даде такива примери. Един от тях беше за това, че една от двете теории на относителността на Айнщайн от 1915 година довежда до това, че той в следващата година той пише една статия, която изглежда напълно несвързана с практиката, фундаментална и безинтересна за практическо приложение, но всъщност от неговите трудове от тези две години следва това, че GPS-ът ни работи. Ако нямаше подобни фундаментални разсъждения, които изглеждат несвързани с практиката, в главата на Айнщайн, сега джипиеса щеше да дава такива отклонения, че щеше да е неизползваем".
Четенето трябва да бъде върнато като ценност в българското общество, защото литературата ще ни дава смисъл, заяви днес пред БНР писателят Георги Господинов. „Мисля, че идва време, когато литературата отново ще ни дава смисъл, защото живеем във..
566 решения са приети за последните 9 месеца в Столичния общински съвет, отчете председателят Цветомир Петров. Това е повече в сравнение с първата година на предишния мандат, подчерта Петров. Сред важните решения са приемането на бюджета на града,..
Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов е оттеглил в рамките на вчерашното правителствено заседание проекта на решение, с което да се одобри международния договор със Съединените американски щати за придобиване на управляеми противотанкови ракетни..
В публикация във Facebook съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков обвинява лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че "цялата държава е в ступор - без работещ парламент и без редовно правителство", заради неспособността на Борисов да се откаже от Делян Пеевски...
Над 4000 души остават извън домовете си след проливните дъждове в испанския град Малага вчера. Близо 140 литра на квадратен метър са паднали в област Андалусия за по-малко от денонощие. Пострадали хора няма, уверяват властите във всички населени..
Премиерата и разговор за монографията „Говорът на цветята. Анна Хен-Йосифова (1872 – 1931)“ ще бъдат тази вечер от 18 часа в Съюза на преводачите на ул. Шипка 6 в София. Книгата-албум е двуезично издание. Анна Хен-Йосифова е немска..
Управителят на една от общинските поликлиники в София ремонтира сградата сам заради бездействие на администрацията и липса на пари, алармира общинският съветник от "БСП за България" Ваня Григорова. Кметът Васил Терзиев се опитва да лиши с 3 милиона,..
Oт Mинистерството на труда и социалната политика заявиха пред БНР, че към момента няма окончателен вариант за промени в Кодекса на труда, с които да се въведе нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Разпратените до бизнеса и..
" Бойко Борисов трябва да докаже днес, че не е в страстна прегръдка с Делян Пеевски и че той не му шепти интимно на ухото с кого да говори, с кого да..
Докато МВР и прокуратурата са собственост на Пеевски, нищо няма да се промени. Може би трябва да арестуваме министъра на МВР. Политическият модел..
Не мисля, че задача № 1 е как да се направи правителство с министър-председател Бойко Борисов. Това заяви пред БНР Румен Овчаров...