Четенето трябва да бъде върнато като ценност в българското общество, защото литературата ще ни дава смисъл, заяви днес пред БНР писателят Георги Господинов.
„Мисля, че идва време, когато литературата отново ще ни дава смисъл, защото живеем във време, в което се изчерпва рязко смисълът. Ще ни и дава утешение, защото това може да прави литературата. Ще дава лично спасение или частно спасение на отделния човек“, каза той в предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“ и допълни:
„Има нещо особено, когато един човек е с книга сам, в самота и чете бавно и спира, и се връща, и мисли, и това е по различно от ситуацията, в която един човек е с някакво бързо течащо шоу пред очите му - филм или така нататък. Литературата е бавна медия, а бавната медия трае дълго“, посочи още писателят. "Да седиш и да мислиш над едно изречение - това променя. Другото е пуканки за очите". Литературата отлага смъртта, а книгите оставят спомени като от истински неща, категоричен е той.
Господинов призна пред публиката в студиото, че предпочита хартиените книги, но няма нищо против електронните.
"Много е важно да имаме памет за книга, за държане на книга и ми се струва, че всяко дете е хубаво да е държало книга в ръцете си - това е физическа памет. Но нямам нищо против електронните книги, защото най-важното е четенето. Две неща са в полза на хартиените книги. Вече има изследвания, които показват, че когато човек чете един и същи текст през хартиена книга и през електронна книга, той запомня много по-лесно и за по-дълго това, което е прочел на хартиената. Започва да спада потреблението на електронни книги и хората бавно се връщат към към хартиената книга. Това не е случайно".
На друг въпрос - за това какви мисли и емоции го провокират да пише, той призна, че събира в тефтер мислите и картините, които му се появяват по време на сън. Така е и започнал да пише.
"Първото нещо, което написах, беше бе на шест или седем години. Беше един кошмар, страшен сън, който нямаше как да разкажа на някой, защото има поверие, че като разкажеш съня той се сбъдва. Аз реших да го запиша - с едни грозни криви големи печатни букви го написах в един тефтер и това проработи - спрях да сънувам този сън".
Според Господинов книгата е прекрасен подарък за Рождество "защото е много личен подарък - подаряваш думи на друг човек", а на Панаира на книгата можете да се срещнете с писатели, което е "зареждащо" изживяване. Той сподели, че двама негови читатели са му писали, че са се оженили заради негов разказ. Той е категоричен, че младите хора у нас четат, но имат нужда възрастните да говорят с тях.
"Тези хора са много по-напред от нас и сега, и когато бяхме на тяхната възраст. И да, те искат да си говорим!".
За своята една година в Ню Йорк, той е останал най-впечатлен от добронамереността на хората и от силната съпротива на интелектуалците към ставащото в политическия живот. В Европа и САЩ той е бил свидетел, че учениците често се срещат с живи писатели, докато у нас "учим писателите като едни динозаври от миналото през някакви интерпретации на текстове, а има страшна нужда да четеш книги за това, което се случва днес и е пред очите".
