ЕС ще обсъди налагане на визови и финансови санкции срещу високопоставени руски представители

Снимка: БГНЕС

Европа осъди кримския референдум, определи го като противозаконен и нелегитимен и обяви, че няма да признае резултатите от него. Днес външните министри от Евросъза се събират в Брюксел, за да обсъдят налагане на визови и финансови санкции срещу високопоставени руски представители, отговорни за посегателството върху териториалната цялост на Украйна.

Така нареченият "референдум” в Крим е незаконен, заяви в Брюксел върховният представител на Европейския съюз за външната политика Катрин Аштън. Преди началото на заседанието на външните министри тя отказа да коментира естеството и обхвата на очакваните санкции, но подчерта:

Не можем просто да седим настрана и да позволим всичко това да се случва. Трябва много внимателно да обмислим какъв ще е нашият отговор, но отговор ще има. Опитваме се да изпратим на Русия възможно най-силния сигнал, за да сме сигурни, че там разбират сериозността на ситуацията, както и че вярваме в необходимостта от диалог, заяви Аштън и отново призова Русия за диалог с украинските власти.

Британският външен министър Уилям Хейг е убеден, че днес ще има решение за визови забрани и замразяване на сметки и активи на руски и кримски официални представители.

В същото време всички дипломатически канали остават отворени за Русия и ще продължим контактите си с нея с цел създаване на дипломатическа рамка и намиране на начини за овладяване на тази криза. Важно е тази работа да продължи и в следващите дни - ако не, ние сме готови да предприемем и следващи стъпки , предупреди британският първи дипломат.

Списъкът на потенциалните потърпевши е най-строго пазената тайна в Брюксел напоследък, а работата по него продължи и през почивните дни. Неофициалните информации са, че широкият му вариант съдържа над 100 имена. Първоначално обаче се очаква до 20 високопоставени представители на руската държава да получат забрана за влизане в Евросъюза и да бъдат замразени сметките им в европейски банки. Идеята е в зависимост от събитията в следващите дни и седмици кръгът на санкционираните да може да се разширява. Според дипломатически източници засега руският президент Владимир Путин и външният министър Сергей Лавров няма да бъдат обект на санкциите – за да остане отворен пътят за диалог с тях.

На днешната среща на външните министри ЕС ще отправи ясно послание, че проведеният в Крим референдум е в разрез с конституцията на Украйна, а евентуалната анексия на полуострова от Русия е нарушение на международното право, заяви външният министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер. Санкциите на ЕС не трябва да затварят вратата за преговори и възможността за изпращане на наблюдатели в южната и източната част на Украйна, смята Щайнмайер:

Още веднъж подчертавам, ние не сме избрали конфронтацията и продължаваме да сме заинтересовани да се седне на масата на преговори с Русия. Няма да игнорираме факта, че това, което се случва около Крим, е неприемливо от гледна точка на международното право, но ще продължим да работим за предотвратяването на по-нататъшна ескалация и срещу разделянето на Европа.

Министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн заяви, че преди да говори за санкции, Европа трябва да разгледа случилото се в Крим, и да не бъде безразлична към отношенията на Русия с останалата част от света:

С всички санкции, за които можем да вземем решение, не е възможно да възстановим предишното състояние на нещата. Трябва да погледнем в очите реалната политика. Ако няма да пристъпваме към военна намеса - а никой не иска такава, трябва да приемем, че вчера се случи нещо - дори то да е незаконно и да противоречи на международните норми.

Това подчерта Аселборн, според когото най-важното сега е в Украйна да бъдат разположени между 600 и 1000 невъоръжени наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Междувременно западните медии съобщават, че руски финансови и държавни компании в последните дни трескаво прехвърлят милиарди извън Евросъюза, за да изпреварят санкциите. Дали те ще бъдат въведени днес, ще зависи както от реакцията на Русия на резултатите от референдума, така и от позициите на отделните страни-членки. Подобни решения се вземат само с единодушие – и ако ключови държави като Франция, Великобритания и Германия настояват за твърд подход, има и страни, които смятат, че санкции сега ще затворят вратата за дипломацията. България обяви, че ще поддържа балансирана позиция.

Въпросът за санкциите към Русия ще бъде обсъждан и от държавните и правителствените ръководители на 28-те, които се събират в Брюксел в края на седмицата – прогнозите са, че тогава може да последват и търговски, и икономически ограничения.