На пресконференцията, след като ЕЦБ понижи основната репо лихва до рекордно дъно от 0,15% и въведе за пръв път в историята отрицателна депозитна лихва от -0,1%,  шефът на банката Марио Драги оповести и мащабна серия "нестандартни" стимулиращи парични програми, които да инжектират огромен обем от средства в мудно представящия се икономически растеж в еврозоната.

"Супер Марио" обяви, че ЕЦБ ще стартира програма за целево дългосрочно рефинансиране на търговските банки (TLTRO програма подобна на досегашните две тригодишни LTRO програми), прекратяване на досегашната "стерилизирана" интервенция по SMP програмата на ЕЦБ (Securities Markets Program). В същото време ЕЦБ ще се подготви и за стартиране в бъдеще на програма за покупки на ценни книжа, гарантирани с активи (книжа от типа ABS - Asset-backed securities), която в известна степен прилича на програмите за "количествени улеснения" на Федералния резерв на САЩ и на Японската централна банка.

В преследване на нашия мандат за постигане на ценова стабилност, днес ние решихме да започнем комбинация от мерки, които да осигурят допълнителна подкрепа за стимулиращата (нисколихвена) парична политика и да подкрепят кредитирането на реалната икономика в еврозоната, заяви Марио Драги.

Новата TLTRO програма за рефинансиране на търговските банки ще бъде в размер до 400 млрд. евро и с краен срок през септември 2018-а година, изключвайки падежите на двете текущи тригодишни LTRO операции, които бяха стартирани съответно през декември 2011 и през февруари 2012-а година. Тази програма за дългосрочно финансиране на банките ще бъде проведена в два репо аукциона - през септември и през декември 2014-а година и при фиксирана репо лихва от 0,1%.

В същото време ЕЦБ ще прекрати седмичните "стерилизирани" интервенции по нейната SMP програма (Securities Markets Program). В разгара на финансовата криза в еврозоната ЕЦБ започна програма за покупки на суверенни дългови книжа на страни-членки, които бяха най-тежко засегнати от дълговата криза - облигации на Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия. Според тази програма, известна като SMP, ЕЦБ започна да оказва подкрепа на посочените страни чрез покупки на техни облигации на вторичния европейски дългов пазар. В същото време обаче Централната банка се ангажира да изтегля ежеседмично от европейската банкова система сума, равна по размер на придобитите от нея суверенни държавни облигации, като по този начин тя де факто провеждаше "стерилизирана" интервенция, без да повишава допълнително паричната маса (без допълнително да "печати" евро).

С днешното решение да се сложи край на "стерилизираната" интервенция на ЕЦБ по нейната SMP програма, банката ще "напомпа" финансовата система в еврозоната с допълнително над 100 млрд. евро.

"Супер Марио" също така заяви, че ЕЦБ е взела и решение да ускори подготвителната работа за програма за покупки на ABS книжа (ценни книжа, гарантирани с активи), за да подобри функционирането на трансмисионния механизъм на провежданата от банката парична и лихвена политика.

Марио Драги оповести и новите средносрочни икономически прогнози на ЕЦБ, според които се очаква БВП на еврозоната да се повиши с 1,0% през настоящата година (под прогнозата от март за повишение с 1,2%). ЕЦБ обаче направи възходяща ревизия на прогнозите за растежа на БВП през 2015-а година до 1,7% от 1,5% през март и запази без промяна прогнозата за икономически растеж на еврозоната от 1,8% през 2016-а година.

В същото време ЕЦБ направи доста солидна низходяща ревизия на своите прогнози за инфлацията, като вече очаква хармонизираният индекс на потребителските цени (HICP) в еврозоната се повиши през 2014-а година с едва 0,7% при предишна прогноза през март за инфлация от 1,0%. За 2015-а година ЕЦБ очаква инфлация от 1,1% - под мартенската прогноза за инфлация от 1,3%. Банката прогнозира инфлация от 1,4% през 2016-а година - под предишната прогноза за инфлация от 1,5%, като екипът на ЕЦБ очаква инфлация от 1,5% през последното тримесечие на 2016-а година при предишна прогноза за повишение на индекса HICP с 1,7%.

Драги отново подчерта, че рисковете пред новите икономически перспективи остават в низходяща посока (за по-слаб от прогнозите икономически растеж). Според него геополитическите рискове, както и поведението на т.нар. "развиващи се икономики" и на глобалните финансови пазари, могат да окажат негативно влияние върху икономическите условия в еврозоната. Низходящите рискове включват и евентуално по-слабo от прогнозите вътрешно потребление и рисковете, свързани с недостатъчно прилагане на необходите структурни реформи, както и възможен по-слаб растеж на износа, допълни шефът на ЕЦБ.

Относно инфлацията, "Супер Марио" посочи, че годишната инфлация ще остане в доста ниски нива през следващите месеци преди да започне да се повишава, но само малко по-малко, през 2015-а и през 2016-а година. Новите по-ниски инфлационни прогнози на ЕЦБ бяха в основата на днешните решения на ЕЦБ, подчерта той.

Въпреки това, ЕЦБ продължава да очаква, че инфлационните очаквания в еврозоната в средносрочен до дългосрочен план ще останат стабилно закотвени и в линия с целта на мандата на Централната банка за задържане на инфлационните нива близо, но под 2%.

Драги каза, че ЕЦБ вижда ограничени рискове за ценовото развитие както във възходяща, така и в низходяща посока, като според банката инфлационните рискове изглеждат балансирани в средносрочен план.

"Супер Марио" отново почерта, че ЕЦБ не вижда рискове за развитието на делфационни процеси в еврозоната.

Марио Драги отново повтори и мантрата, че нивото на еврото на валутните пазари е много важен фактор за ценовата стабилност и за икономическия растеж, но обмените нива не представляват цел за паричната и лихвена политика на ЕЦБ.

Шефът на ЕЦБ също така потвърди, че Централната банка няма да се поколебае да предприеме по-нататъшни действия, за да подкрепи икономиката на еврозоната и да пребори ниската инфлация.

Ако се наложи, ние ще действаме бързо чрез по-нататъшни стимулиращи парични политики. ЕЦБ е единна в поетия ангажимент да използва "неконвенционални" финансови инструменти в рамките на своя мандат, ако стане наложително да се адресират рисковете за прекалено продължителен период на ниска инфлация, заяви Драги.

В същото време той добави, че "във всеки случай" лихвените нива са достигнали дъното.