„Фолклорни видения“ е поетичното име на авторския музикално-танцов спектакъл, с който проф. Костадин Бураджиев отбелязва своята 60-а годишнина и 35 години от началото на творческия си път. Със същото заглавие излиза и двоен албум с негови авторски пиеси и обработки. Събитието е на 30 ноември в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив.
Композитор, диригент и преподавател, ръководител на фолклорни състави, а в ранните си години – изпълнител на тамбура, проф. Бураджиев е получил десетки награди. Сред тях са „Златна лира“ (1994 г. и 1999 г.) и „Сребърна лира (1989 г.) на Съюза на музикалните и танцови дейци у нас. Под негово ръководство Държавен ансамбъл „Добруджа“ печели престижни награди в национални и международни конкурси, записва четири дългосвирещи плочи и шест компактдиска (издадени от SABAM, Белгия). От 2001 г. Костадин Бураджиев е професор в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в родния си град Пловдив, където преподава дирижиране на народен хор и народен оркестър. Главен диригент е на „Академичния народен хор“, с който печели златен медал и титлата „Световен олимпийски хоров шампион“ от Световната хорова олимпиада в Грац, Австрия през 2008 г., както и редица други отличия. А своята равносметка започва така:
Много съм благодарен на моите първи учители по солфеж, акордеон, тамбура – на тях дължа голяма част от успехите си. В Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка продължих професионално с тамбура при Никола Мановски, от когото научих много. Стараех се да настигна съучениците, които свиреха отдавна на този инструмент и мисля, че постигнах известен успех. Всички мои учители в това училище бяха прекрасни хора. С някои от тях и до днес сме колеги.Изключително съм признателен, че в АМТИИ имах възможност да уча при големи педагози, да контактувам с различни музиканти. В оркестъра на Академията изпълнявахме произведения от корифеите в жанра. По-късно, като ръководител на ансамбъл „Добруджа“, имах пряк контакт с някои от тях – проф. Кирил Стефанов, Иван Вълев, Красимир Кюркчийски. От тях научих много житейски и професионални уроци. Щастие е, че ме допуснаха до себе си. Един млад човек се чувства много комфортно при такава „скъсена дистанция“ и „граби“ знания с пълни шепи.
Бях написал нещо като ученик в Широка лъка – спомня си той. – Прибрах се в Пловдив и татко ме заведе при диригента на радиооркестъра Христо Урумов, за да види творбата. Независимо, че звучеше добре и със съучениците ми го свирехме в училище, беше пълно с грешки. Още пазя този лист, който той „нашари“. След това обаче казал на баща ми да не се отказвам в никакъв случай, защото имам потенциал. По-късно беше мой преподавател по дирижиране в АМТИИ, никога няма да забравя уроците при него. Разкри ми много от тънкостите при обработка на народна музика, особено при хармонизирането, които и аз преподавам на моите студенти. Класическата хармония е неприложима, когато става дума за хармонизиране на народни мелодии. Същото е и с дирижирането на народен оркестър или хор. Има много неща, които се учат в практиката – аз ги научих от моите учители, които споменах. Това ми дава голяма свобода при интерпретирането на музиката. Не става дума само за орнаментика и ритмика, а за вертикална организация, за тънкости при безмензурните образци, звучността и още много детайли, които са строго професионални и които могат да бъдат описани, за да останат за следващите поколения.