Кариерата й започва когато е съвсем малка и дори не знае какво точно означава „дете-чудо“. Получава образованието си при световноизвестни педагози в най-добрите висши музикални училища, печели забележителни награди и концертира в най-престижните зали на планетата. На 26 г. става част от Radio-Sinfonieorchester Stuttgart des SWR – нека припомним, че Мила е най-младият концертмайстор в историята на състава.
Идвам от музикално семейство. Майка ми е преподавател по солфеж в НМУ „Любомир Пипков“, баща ми е цигулар, един от основателите на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“. Имам по-голяма сестра, която също е цигуларка и от ранна възраст се занимаваше с музика. Аз я имитирах, „свирейки“ с два молива на въображаема цигулка. Когато станах на 4 години и половина, ми направиха мъничка цигулка по поръчка, защото бях по-дребно дете и дори най-малките цигулки не бяха подходящи за мен. Първият ми учител беше Александър Серафимов, колега на баща ми от „Софийски солисти“. Той имаше много добър подход с децата. Започнахме с песнички, заниманията с него бяха свързани с игра. И до днес пазя много хубави спомени. Баща ми винаги е бил до мен, но държеше да имам друг учител. Била съм в класовете на Евелина Арабаджиева и Гинка Гичкова, от които научих много. Бях на 7 г., когато свирихме за първи път заедно големия наш цигулар и педагог Минчо Минчев. След това паралелно работех и с него, когато имаше време. Продължих образованието си в САЩ, в Ню Йорк. А първото ми участие там беше на Aspen Music Festival. Нашата известна пианистка Павлина Доковска, която от години преподава в САЩ, беше дала моя плоча на Дороти Дилей – едно от светилата в цигулковия свят. Тя харесала записите и ме покани на фестивала. По-късно кандидатствах за стипендия в Juilliard School. Благодарение на тази стипендия и помощта на проф. Доковска започнах да уча – първо в Pre College, а след това – в бакалавърска програма.
Мила е едва на 13 г. когато отива в САЩ. Учи и специализира там около десет години. През цялото време има възможност да свири с престижни състави, под палката на известни диригенти – Chicago Orchestra с Кристоф Ешенбах, като солист на Gewandhausorchester с Херберт Бломщед, с Филхармоничния оркестър на Осака и Мичийоши Инуе, с Bamberger Symphoniker – Bayerische Staatsphilharmonie и Жорж Претр и др.
Опитът, който натрупах, ми помогна да намеря „своя глас“– казва още Мила. В това търсене особено полезна е специализацията в Лондон.
Исках отново да бъда в Европа и направих master в Guildhall School of Music при Ифра Нийман. След „американската школовка“, там имах възможност да музицирам по-спокойно. Проф. Нийман имаше невероятна интуиция, която го водеше в педагогическата работа. Остави ме на моята собствена интуиция и това беше най-доброто в момента – да намеря себе си, собствения си глас. Обичам соловите рецитали, отговорностите като концертмайстор са съвсем различни, а камерна музика обожавам да свиря. Така мога да видя музицирането от различни ъгли. Това ме балансира по някакъв начин. Ставам много по-уверена да направя това, което искам по отношение на интерпретацията. Интуиция, но обогатена от комплексния опит – това дава свободата. Просто е – като полет, който поемаш. И го правиш като за първи или като за последен път – т.е. няма нищо по-важно в момента.
Преди дни Мила изнесе концерт като солист и концертмайстор на известен камерен оркестър, предстоят още изяви с квартета, в който свири. А ето и кога е бил последният ѝ солов концерт:
Малко преди да се роди третото ми дете, в края на март. Точно си мислех, че ще имам достатъчно време, за да науча някои произведения, които отдавна планирам да включа в репертоара си – творби на Хиндемит, Менделсон, искаше ми се да посвиря малко по-активно Бах. Но детето се роди няколко седмици по-рано и трябваше да се откажа временно от плановете си. Така се случи, че и с трите деца свирих на сцена до последно. Сега ще прекъсна и работата си в оркестъра за няколко месеца – до началото на 2017 г., когато ни чакат сериозни програми.
Predominantemente nuboso
Cubierto con lluvia
Nuboso