В сряда, дни преди православния Великден, в столичната зала „България“ ще прозвучи „Йоханес пасион“ ( или „Страстите по Йоан“) от Й.С. Бах. Изпълнението е на Смесения хор и Симфоничния оркестър на БНР, диригент – Драгомир Йосифов. Солисти са Дарина Линкова, Антон Марков, Даниела Панчевска, Гернот Хайнрих, Младен Младенов, Васил Антов, Илия Илиев и Боян Василев. Радиосъставите за първи път включват творбата в репертоара си.
„Йоханес пасион“ е произведение, което рядко звучи у нас. Доскоро можехме да твърдим същото и за „Матеус пасион“. Но, благодарение на „Баховото общество в България“, диригента Йосиф Герджиков и музикантите, които се събират специално за случая, през последните години имаме възможност да слушаме тази велика творба в някой от дните на Страстната седмица. В един от концертите, организирани от „Баховото общество“ прозвуча и „Йоханес пасион“, но само веднъж.Първото изпълнение на този пасион в България е през 70-те години – на сцената са били гостуващ немски хор и Камерният оркестър на гр. Ямбол. След това няма сведения да е включван в концерти. Ако въобще може да се говори за предпочитания сред такива чудеса като Баховите пасиони, то за мен е „Йоханес пасион“ е по-близък.Може би поради „сгъстената безпощадност“на действието и на събитията, които следват едно след друго – все по-жестоки, все по-страшни и все по-безмилостни. И всичко това се разрешава в тази протяжна въздишка – втората алтова ария „Свърши се“ (Es ist vollbracht!) Това е първият пасион в биографията на Бах. Композиторът го редактира многократно. Последната редакция е в последната му житейска година. За мен изпълнението на пасиона е нещо повече от професионален музикален ангажимент. Това е преди всичко много личен ангажимент. Независимо кой каква вяра има и към каква деноминация принадлежи, универсалното в тази музика е изключително силно. Изначално идеята на пасиона е да събуди състрадание у тези, които го слушат. Не само да се наслаждават на безусловно прекрасната музика, а да съпреживеят страданията на Христос, да изпитат съболезнование. Пасионът всяка година припомня последните дни от земния път на Христос и така пренася еднократното събитие, идеята напред във времето.
Сред огромното творчество на Бах има немалък брой произведения, предназначени за изпълнение по време на църковни служби. Отново според историците, композиторът е бил с по-широки виждания по отношение на религията, в сравнение със своите съвременници. В някои произведения е използвал похвати, характерни за католическата богослужебна музика.
„Бах е принадлежал към протестантската деноминация – пояснява Драгомир Йосифов. – Както знаем, по онова време е било екстравагантно да бъдеш извън църквата. Хората са се раждали, живели и умирали в Бога. Писал е музика в протестантската традиция, но има и няколко меси по латински католически текстове. Убеден съм, че независимо от различните постулати и деноминации, има такава музика, при която въпросите просто спират. „Йоханес пасион“ е пример за това. Развълнуваното начало в щрайха, пронизителните „викове“ на обоите и тези три встъпителни реплики: „Господи! Господи! Господи!“ Само в три акорда те преминават от призив, в неувереност и след това – в съмнение. Точно тук, според мен, преставаш да си задаваш въпроси и се отдаваш на внушението на гения. И просто служиш на музиката. Това не е само служене, това е служение, което, вярвам, отива „по-нагоре“ – над нотите.
Niebla
Nubes dispersas
Predominantemente nuboso