Podcast en español
Tamano del texto
Radio Nacional de Bulgaria © 2025 Todos los derechos reservados

„По следите на една безсмъртна песен“ – книгата на д-р Николай Русев, събрала стотици воински песни

Foto: архив

Преди дни във Военната академия „Г. С. Раковски“ в София беше представен двутомникът „По следите на една безсмъртна песен“ на д-р Николай Русев – българин-емигрант, живял във Франция десетилетия, лекар по професия. Събираческата си дейност започва още в своята младост – във военното училище, после като офицер и участник в двете фази на Отечествената война (участието на България във войната срещу Третия райх през 1944-45 г.)

Твърде важно – пише той – беше издирването на някои подробности и интересни моменти из житието на поетите и композиторите, свързани със създаването на творбите им. Особено старание е вложено и много време е отделено за издирване на подробности около онези героични моменти от нашата военна история, възпети в маршовите ни песни. Историческите бележки, съпровождащи по-голяма част от издирените маршове, са резултат на много запознанства, срещи и беседвания с близки, познати и съвременници на авторите. Д-р Русев се обръща и към акад. Николай Кауфман – известен и уважаван фолклорист, най-задълбочения изследовател на градската, революционната и т.нар. масова песен. От него получава сведения за много образци, както и съдействие при популяризирането на труда си. Освен към факти и имена, книгата ни връща към забравени времена, когато по улиците на стара София марширували школници, юнкери или ученици. Хората спирали да видят стегнатите им редици, но и да чуят техните маршови песни. След установяването на просъветско управление в страната д-р Русев напуска родината. Преди десетилетия синът му Пламен Русев отпечатва двата тома и авторът решава да ги представи в България, но не му позволяват да вдигне много шум около тях. Тогава подарява труда на Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ и други важни книжовни средища у нас. Днес отново той се грижи делото на д-р Русев да достигне до повече българи.

Имам голямо уважение към баща ми – казва Пламен Русев. – То дойде по-късно, защото в детството ми той беше много строг към мен, но наистина е безкрайно. Дори бих отпечатал отново тази книга, независимо от големите усилия, които ми коства преди 30 години да го направя. Тогава се наложи да купя четири тона хартия, за да отпечатам първия тираж. Уважението към делото на баща ми и начина, по който беше представено делото му след толкова години, ме прави много щастлив. Аз също познавам воинските песни, дори пях на тържеството. Шуми Марица“, „Велик е нашият войник“ – никога няма да бъдат забравени.

За много от песните има описани интересни детайли. Само един пример – „Боят настана“. Д-р Русев цитира автора на текста – големия български поет Иван Вазов. Той започва да създава бунтовни песни през 1875 г., когато се засилва „революционното брожение“ срещу османската власт. Според спомените на народния поет стихотворението „Боят настана“ се запява върху мелодия от неизвестен автор и звучи из цяла България по време на Априлското въстание (1876 г.). Заглавието „Песен на панагюрските въстаници“ се появява по-късно, при публикуването му в стихосбирката „Пряпорец и гусла“.  А за мелодията д-р Русев пояснява: Това е първият български марш, в който е преодоляно чуждото влияние очертава се ярко българската мелодия. Последната ни напомня, обаче, за турското влияние в нашата градска песен. Потвърждение на това са и изследванията на проф. Кауфман, който твърди, че в Кърджалийско и Шуменско се е пяла стара турска любовна песен, с мелодия, близка до тази на „Боят настана“. Но използвана за основа на разглежданата възрожденска песен, тук тя звучи бойко, отривисто и се приближава до нашата народна песен. По време на Сръбско-българската война, бранещите „Съединението“ защитници на Сливница прибавят към песента припева „Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода. О, майко моя, Родино мила, земя си красна, райска градина.“ Той е взет от стара воинска песен, отразяваща напълно настроението им.

На тържеството във Военната академия г-н Русев връчи двутомника на представители на военните клубове у нас и на патриотични организации. Първите две луксозни книги получи бившият български премиер Симеон Сакскобургготски, потомък на последната българска царска династия. Той сподели, че е много развълнуван.

Самото споменаване на името на д-р Русев и хубавите думи, които се казаха, бяха наистина вълнуващи. Важно е хората да не забравят тези творби. Познавам Пламен Русев още от годините, когато българите в чужбина бяхме изгнаници и не беше лесно. Той поддържаше борчески дух, подемаше патриотични инициативи. Заслужава поклон от наша страна.


Съдействие в организирането на даренията е оказал бившият емигрант във Франция Христо Куртев.

Преди време д-р Русев представи книгите, но нямаше необходимия отзвук. Синът му искаше томовете да бъдат предоставени на подходящи места, в които военните музиканти и всички, които се интересуват, да могат да консултират своя репертоар. И това се случи. Хубавото събитие ни напомни нашите войнишки години и песните, които тогава изпълнявахме.


Невъзможно е да ви представим дори по-важните воински песни, нито композиторите, за които д-р Русев пише с топлина и уважение доста пространни биографии. Разсъждава и за произхода на „възпламеняващия български възглас „ура“ – текст, който си струва да се прочете. Посочени са и източниците, от които са препечатани нотите и текстовете. Например популярната песен „Хубава си, татковино“ по текст на Петко Славейков и музика на Емануил Манолов „Сборник от тригласни песни“ от Марин Големинов и Екатерина Пенкова, издание на Министерството на народното просвещение.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!