Преди дни във Военната академия „Г. С. Раковски“ в София беше представен двутомникът „По следите на една безсмъртна песен“ на д-р Николай Русев – българин-емигрант, живял във Франция десетилетия, лекар по професия. Събираческата си дейност започва още в своята младост – във военното училище, после като офицер и участник в двете фази на Отечествената война (участието на България във войната срещу Третия райх през 1944-45 г.)
За много от песните има описани интересни детайли. Само един пример – „Боят настана“. Д-р Русев цитира автора на текста – големия български поет Иван Вазов. Той започва да създава бунтовни песни през 1875 г., когато се засилва „революционното брожение“ срещу османската власт. Според спомените на народния поет стихотворението „Боят настана“ се запява върху мелодия от неизвестен автор и звучи из цяла България по време на Априлското въстание (1876 г.). Заглавието „Песен на панагюрските въстаници“ се появява по-късно, при публикуването му в стихосбирката „Пряпорец и гусла“. А за мелодията д-р Русев пояснява: Това е първият български марш, в който е преодоляно чуждото влияние очертава се ярко българската мелодия. Последната ни напомня, обаче, за турското влияние в нашата градска песен. Потвърждение на това са и изследванията на проф. Кауфман, който твърди, че в Кърджалийско и Шуменско се е пяла стара турска любовна песен, с мелодия, близка до тази на „Боят настана“. Но използвана за основа на разглежданата възрожденска песен, тук тя звучи бойко, отривисто и се приближава до нашата народна песен. По време на Сръбско-българската война, бранещите „Съединението“ защитници на Сливница прибавят към песента припева „Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода. О, майко моя, Родино мила, земя си красна, райска градина.“ Той е взет от стара воинска песен, отразяваща напълно настроението им.
На тържеството във Военната академия г-н Русев връчи двутомника на представители на военните клубове у нас и на патриотични организации. Първите две луксозни книги получи бившият български премиер Симеон Сакскобургготски, потомък на последната българска царска династия. Той сподели, че е много развълнуван.
Съдействие в организирането на даренията е оказал бившият емигрант във Франция Христо Куртев.
Невъзможно е да ви представим дори по-важните воински песни, нито композиторите, за които д-р Русев пише с топлина и уважение доста пространни биографии. Разсъждава и за произхода на „възпламеняващия български възглас „ура“ – текст, който си струва да се прочете. Посочени са и източниците, от които са препечатани нотите и текстовете. Например популярната песен „Хубава си, татковино“ по текст на Петко Славейков и музика на Емануил Манолов „Сборник от тригласни песни“ от Марин Големинов и Екатерина Пенкова, издание на Министерството на народното просвещение.