„Аз живея с искрена надежда – доброто надживява и смъртта” – Ивайло Диманов за своята изпята поезия

Днес е Световният ден на поезията. В него ви срещаме с Ивайло Диманов – журналист, поет, писател. Той е и сред най-известните български бардове – един може би изчезващ вид романтици, които някога наричахме „поети с китара”. Наскоро Ивайло отбеляза своя 60-и рожден ден с концерт и представяне на новата си книга – „Бермудският двуъгълник”. Голяма част от песните, които изпълни пред публиката в препълненото Студио 5 на НДК, са включени в компактдиска му „Наздраве, Самота”.

Интервю с Ивайло Диманов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Райският залив”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Наздраве, Самота”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Измислих те”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Поезията е много ефикасен антибиотик срещу негативното в живота, поне при мен е така – споделя поетът. – На премиерата на „Бермудският двуъгълник“ – последната ми стихосбирка, залата в НДК направо се „пръскаше по шевовете“, препълнена с приятели на поезията. Явно и други хора прибягват до същото „лекарство“. Как пиша песните си? Първо нека знаем, че при мен става дума за изпята поезия. Имам предвид, че първо създавам стиховете. А след това, ако Господ реши да ми помогне „да прикача“ към чепатите си стихове хубава мелодия, съм благодарен. Някога имаше форуми за нас – поетите с китара. За съжаление, много от приятелите ми, които участваха в това „движение”, си отидоха от този свят. Както всички знаем, по цял свят властва комерсиалната музика. Много отдавна, през 60-те и 70-те години на ХХ век, ние се събирахме навън и пеехме. Може би ще дойде време, в което бардовската музика отново ще звучи само в кварталните градинки. Не съм оптимист, а и няма защо да бъда, след като виждам как всичко се превръща в индустрия. А дисковете си записах преди около две години. Тогава получих покана да взема участие във фестивал, посветен на българската култура в Канада. Организаторите настояваха да взема със себе си не само книги с поезия, а и албуми с песните ми. Срещите ми с българската общност там бяха много вълнуващи. Оттогава постоянно пътувам и представям творчеството си. В САЩ също направих няколко много успешни концерта. Срещнах се и с публиката във Виена (в дом „Витгенщайн“), в Брюксел бях точно по време на терористичните атаки. Всички събития бяха отменени, целият град беше парализиран, но публиката изпълни залата, незабравимо беше.

Никой не може да върже ръцете на човек, който иска да бъде Икар – така завършва едно от стихотворенията на Ивайло Диманов, включено в новата му книга.

Всяко стихотворение има своя история – продължава поетът. – А когато зазвучи и с някоя хубава мелодия, за него няма граници, няма препятствия. С лекота преминава през меридиани и пространства. Възможностите, които дават съвременните технологии, са огромни. Вече е невъзможно наистина стойностните произведения да останат в рамките на квартала, в който е са създадени. Но най-важни са според мен са контактите между хората. В това се убеждавам всеки път, когато имам срещи в чужбина. Идват и българи, и хора, които дори не знаят езика ни, но се интересуват от нашата култура. Обикновено подготвям преводи на моите стихове на съответния език. В Париж ги прочете една млада и много талантлива актриса – Ива Делева, в Лондон успоредно с песните и стиховете на български, англоговорящите с интерес слушаха преводите на английски. През 2010 г. получих Международния литературен приз в Торино, Италия. Може би най-много мечтаех да отида в тази страна – страната на любимата ми музика и любимото ми кино. И това се случи. Естествено, взех със себе си и китарата. Изнесох импровизиран концерт в една прекрасна зала и спечелих много нови приятели. Освен на английски и френски, стиховете ми са преведени на руски, чешки, немски, турски. Намирам, че е много важно българската литература да се чете по света. Независимо, че е много трудно една поетична творба да бъде пресъздадена на чужд език. Обаче има и случаи, в които хора, не знаещи езика ни, проявяват интерес към песните ми. Помня един афроамериканец, който си купи албума ми в Щатите. Попитах го знае ли български, а той отговори, че не разбира и дума от езика ни, но много е харесал песните ми. Много е важно човек да влага частица от душата си във всичко, което създава, за да може другият да го почувства като свое. Там е разковничето.

Compartir

„Аз живея с искрена надежда – доброто надживява и смъртта” – Ивайло Диманов за своята изпята поезия