Днес е Сирни заговезни, а от утре започват Великите пости. По традиция те продължават седем седмици и завършват на Великден. Обичаят, който поставя началото на най-дългия период на въздържание в православния календар, народът ни нарича Сирни заговезни. В различните краища на страната съществуват още много наименования – Прошка, Сирница, Сирни поклàди, Òрата, Пустὸве, Сирна зàпрошка, Прὸшчани пὸклади, Запоклàди… Те са свързани с характерната обредност, която обхваща целия ден – чак до вечерта.
Разбира се, най-устойчивият елемент от целия празник е веселата трапеза, около която се събират всички от семейството. Преди това трябва да е завършил обичаят прошка или прощаване. Някога той се изпълнявал през цялата седмица, предшестваща Сирни заговезни – т.нар. Сирна неделя. На прошка ходели вечер, спазвайки йерархията – по-млади при по-възрастни. Младите семейства отивали при родителите си, младоженците – при кумовете и т.н. Покланяли се ниско, целували ръка и казвали: „Прощавай!“ Обичайните отговори са: „Господ да прощава! Простено да ти е! Да си простѐн!“ След размяната на тези реплики правели обща трапеза. И така – докато обиколят всички. Задължително е човек да поиска прошка от тези, които са по-високо от него в общността. И да я получи, естествено. Едва тогава – помирен и опростен – може да седне и да заговява на Сирница.
Днес този обичай все още се изпълнява, а през последните десетилетия привлича все по-широк кръг последователи. Дори и българите, които живеят извън родината си, намират начин да поискат прошка от по-възрастните. А след това – да сложат празничната трапеза със задължителните храни, независимо в коя точка на планетата се намират.
Сирни заговезни винаги се пада в неделя. Сутринта младите продължават със своите обиколки за искане и получаване на прошка. А жените в дома приготвят вечерята. Според Димитър Маринов, някога слагали на трапезата риба, рибник, масло, яйца и различни баници и млинове. Всичко приготвяли с масло, яйца и мляко – продуктите, които са забранени през постите. (Месото се изключва от Месни заговезни – седмица преди Сирни заговезни). Днес постите не са „обществен закон“, както е било някога. 
Ограничаването на храните от животински произход за целия 49-дневен период е въпрос на личен избор. Независимо от това, на Сирница традиционно присъстват изброените храни. Преди да седнат на трапезата, обичаят прошка или опрощаване се извършва между членовете на семейството. Някога домакините раздавали храна на по-бедните, които нямали с какво да заговеят. 
Най-весело е т.нар. хамкане, което се прави след вечерята, с варено яйце или бяла халва. Макар и навлязла доста по-късно в нашия бит, бялата халва е задължителна за трапезата на Сирни заговезни в много райони на страната. Яйцето или халвата се овързват с червен конец или с мартеница и се провесват от тавана. За същия конец, но малко по-нагоре връзват и въглен. На някои места след яйцето връзват сирене (халва). Залюляват конеца и всеки се стреми да хване само с уста (без помощта на ръцете) въглена, яйцето или сиренето. След това въгленът се прибира, за да послужи за при разваляне на уроки или лечение. От яйцето някога ядели само белтъка, а жълтъка и сиренето прибирали – също за цяр. Конецът, на който са били завързани пък се запалва на няколко пъти като се нарича – за жито, за царевица, за добитък, за кошерите и пр. Ако гори бързо след наричането за жито, например, това предвещава добра реколта. Наричали и за мома или момък от семейството – ако гори бързо, значи скоро ще се задомят.
Друг много характерен обичай е Òратник. Той също има различни названия в зависимост от начина, по който се прави в различните краища. В Самоковско, например, наричат оратник дърво, което е разцепено, а между двете му части е натъпкана слама. Запалват сламата, въртят дървото и викат: „Òрата, кὸпата, дай ми, чичо, мὸмата…“ Следват и недотам прилични думи. Изобщо Сирница е свързана с някои доста „пиперливи“ припевки и рими, които засягат отношенията между конкретни моми и ергени от селото.
Навсякъде палят огньове от слама извън селото, на някоя височина. Момците ги прескачат, а момичетата играят хора. Докато горят огньовете младите мъже гърмят с пушки, за да има повече агънца, пчели и т.н. В някои селища към сламата добавят лозови пръчки, клонки от хвойна, тютюневи стръкове и др. Струпват ги във форма на копѝ. Тези копѝ наричат сирница, а момчетата, които ги правят – сирничари. Всяка махала приготвя свои сирници. Отделно правят и катраници (текстил, напоен с катран), които запалват – за да е още по-светло. Съществува и обичай катраницата от къщи (съдът, в който се държи катрана, необходим за смазване на различни части от каруцата и пр.) да се изнася през тази нощ и да се поставя нависоко. В някои селища на Северна България наричат паленето на слама „олелия“. В Софийско пък палят слама, завързана на дълги прътове, които въртят.
През тази вечер младите, които са се обвързали с обещания, но не са се оженили през зимата, могат да се разделят – до есента и до първата седянка. По този начин те си връщат свободата за нов избор на брачен партньор. С огъня и неговата продуцираща сила е свързан и обичаят „чилкане на стрели“ ( на някои места наречен „туйкане“). Всеки момък приготвял десетки стрели, наречени „перници“ – заради перките, които са в единия край. Те са със заострен връх, а перките се мажат с катран. Изстрелването им не е проста работа, затова по-големите обучават по-малките още от Атанасовден (по-рано е забранено да се прави). След като запалят оратника, момъкът го прескача и едва след това започва да изпраща към дома на своята любима стрели със запалени перки. Те летят в мрака, описвайки красива дъга. Всяка е наречена от момчето – първата е за Господ, следва любимата, родителите… Във всеки дом още през деня са приготвили достатъчен брой съдове с вода, за да гасят горящите знаци на любов. Покривите пък са покрили с намокрени черги. Освен двора на избраницата си, момъкът се старае да уцели и дворовете на други моми. На другия ден роднините на момичетата грижливо събират и броят стрелите, които са своеобразен атестат за популярността на техните дъщери.
В понеделника след Сирница, наречен Кукеровден, на много места у нас тръгвали маскирани дружини – преоблечени в женски дрехи ергени и женени мъже. Вярва се, че силният звук на техните хлопки и звънци, а също и маските, които носят на главите си, прогонват злите сили от земята и отварят пътя на новото начало.
Niebla
Nubes dispersas
Predominantemente nuboso