„Аз пях за България, защото я обичах“ – песни по текст на Иван Вазов

„И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.

Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.“

„Край Босфора...”, изп. Смесен хор на БНР

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Тих бял Дунав”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Аз съм българче”, изп. ДВГ „Сребърни звънчета“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Де е България” ( Питат ли ме де й зората), изп. група „Хайдушка песен”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Цитатът е от известното стихотворение на Иван Вазов „Моите песни“. Под „песни“ патриархът на българската литература има предвид своите поетични творби. И наистина – дори и в наши дни, около столетие след създаването им, неговите стихове продължават да вълнуват и „да се четат“.

Поет, писател, драматург и общественик, Иван Вазов живее и твори в две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Още приживе го наричат „народен поет“. Произведенията му, пропити от патриотизъм, възпяват красотата на родната земя, припомнят имената на храбри българи, дали живота си за вяра, дълг и отечество, разказват исторически факти… Десетки от тях са превърнати в песни скоро след написването им, а авторите на някои от мелодиите така и не са останали в историята. Музикалните им характеристики са различни – в зависимост от съдържанието на текста те са маршове, стари градски или училищни песни и др. Сред най-популярните е „Край Босфора шум се вдига“ или „Песен за цар Симеон“, посветена на великия владетел от Първото българско царство. Авторът на мелодията е неизвестен. А текстът е предназначен според Вазов „за най-малките деца“ – да знаят и помнят историята на своя народ. Творчеството му е своеобразен летопис на борбите за национална свобода преди 1878 г. В стихосбирката „Пряпорец и гусла“ намираме стихотворението „Радецки“, в което оживява подвигът на поета-революционер Христо Ботев. През 1876 г., заедно със своята чета той се качва на кораба „Радецки“ в Румъния и принуждава капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. Мисията им да вдигнат въстание и да увлекат повече хора след себе си, завършва с пълен провал, почти всички са избити от османците. Вазов пише стихотворението при първата вест за преминаването на Дунава от храбреците, възхитен от тяхната смелост и героичен дух. Заглавието на песента е „Тих бял Дунав“ – по първите думи от поетичната творба. Авторът на мелодията е неизвестен.

Вазов е единственият изтъкнат български писател, преживял всички войни от Освобождението до края на Първата световна война и оставил не едно произведение, посветено на тези събития. Младият тогава поет дори лично е участвал в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) като чиновник за особени поръчки в руската армия. След Освобождението за химн на България е избрана песента „Шуми Марица“. Текстът е от българския учител Никола Живков. През 1912 г. Вазов прави основна редакция и неговият вариант е приет за официален.

Поетичните творби на Вазов и днес вдъхновяват българските композитори. Колкото и необичайно да звучи, немалко от тях са претворени и от поп и рок музиканти. Преди години Стоян Бабеков – композитор и диригент, написа кантати за смесен хор и пиано по стихове от „Епопея на забравените“. Една от тях е посветена на героя от Априлското въстание Панайот Волов, загинал на 26-годишна възраст.

„Аз съм българче, обичам наш’те планини зелени, българин да се наричам, първа радост е за мене.“ Тези стихове на Вазов са от може би най-популярното стихотворение за деца в българската литература. Композитори от различни поколения са писали музика върху тях

Аз пях за България, защото я обичах; аз прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот, в едни епохи отдалечени, когато тя даде на славянския мир светлината на словото. Сравнително малка, тя трябваше да води вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени – казва Вазов в края на живота си. Едно от поетичните въплъщения на тези думи е песента „Де е България“, музика Панайот Пипков.

Compartir

„Аз пях за България, защото я обичах“ – песни по текст на Иван Вазов