„Животът е един безкраен танц“ – филм с участието на Sentimental Swingers и концерт по случай рождения ден на триото

Преди пет години Десислава Андонова, Андрония Попова и Вера Шандел за първи път са на сцената като Sentimental Swingers. Изявата е в малък столичен клуб, но успехът на триото е наистина голям. Доста преди това Вера среща бъдещия си съпруг Андре Шандел – режисьор на белгийско-българския документален филм Life is an Eternal Swing или „Животът е един безкраен танц“, чиято премиера е на 18 ноември в зала №1 на НДК. Събитието е част от програмата на „Киномания – 2015“. В документалната лента са заснети трите дами от Sentimental Swingers, както и инструменталисти от Михаил Йосифов секстет. Музикантите са подготвили и концерт, след него – хепънинг.

Интервю с Вера Шандел

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Unemployed Lovers

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Life Is An Eternal Swing

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Вечерта започва с прожекция на филма – разказва Вера, която е и ко-продуцент. – Следва концерт на Sentimental Swingers с големия състав на Брас Асоциация, диригент Ангел Заберски-син. Така решихме да отпразнуваме своя рожден ден. Първи тромпет в бенда е Мишо Йосифов, който е с нас от самото начало. Той направи аранжименти на първия ни сингъл Unemployed Lovers и песента от филма, която носи същото заглавие – Life is an Eternal Swing. Ще изпълним също песни на Andrew Sisters, които са с оригиналните аранжименти от 40-те години на ХХ век и звучат наистина много вдъхновяващо. За първи път ще пеем с биг бенд. Преживяването е невероятно, а този концерт е подарък не само за публиката, но и за самите нас. Надяваме се, че ще дойдат любители на киното, меломани, хора, които обичат да танцуват. Част от оркестрината в залата е приспособена за дансинг, а гости ще бъдат танцьорите от школата Lindy Hop Bulgaria. Следва нещо като суинг хепънинг във фоайето пред залата, където диджеите от The Smugglers Collective ще пускат суинг. Все пак първопричината за този празник е филмът. Посветен на последните 40-50 години от живота в България, той няма претенции да е исторически. Разказът върви през нашите усещания, спомени от детството, когато у нас имаше социалистическо управление, за промените през 1989 г. и за прехода. Това е разказ за поколението, което остана в България след падането на Берлинската стена, когато много наши връстници напуснаха родината. И до днес младите заминават в чужбина и в това няма нищо лошо. Но ние сме тук и както казва Мишо Йосифов, опитваме се да живеем нормален живот в една недотам нормална обстановка.

Вера сподели още, че, оставайки в България, е осъществила най-голямата си мечта – да пее. Икономист по образование, тя сменя професията си след създаването на триото. Щастлива е, че само пет години след изявата в малкия, несъществуващ вече клуб, трите приятелки ще празнуват в най-голямата концертна зала у нас.

Белгиецът Андре Шандел, съпруг на Вера, живее в България от десет години. Разделя професионалните си ангажименти между София и Брюксел. У нас идва за първи път около заснемането на игрален филм за белгийска и френска телевизии. В началото възприема България като малко груба страна, не я усеща като нещо близко. Първият човек, когото забелязва е Вера, която освен всичко говори много добре френски.

Тя всеки път отговаряше по оригинален начин на въпросите ми за живота в България – казва Андре. – Постепенно започнах да гледам през нейните очи. Беше щастлива да ме запознае с приятелите си. Тогава непрекъснато се откриваха нови клубове, звучеше музика до късно през нощта. Видях и „нетуристическа България“, в която изведнъж бивши охранители започнаха да се наричат бизнесмени. По същото време правех репортажи от Източна Европа, отидох и в Съветския съюз. Не познавах тази Европа и сега си давам сметка, че още тогава съм започнал работа за филма. Реших да остана в България, оженихме се с Вера, роди ни се прекрасно момченце. Семейството ни е белгийско-българско, и двамата имаме деца от предишни бракове. Видях, че в тази част на Европа хората са като в западните страни, които познавам, нещо, което някак не разбирах преди това. Независимо, че Европа се обедини, остана някакво предубеждение в мисленето. Това не бива да е така. Във филма разказваме за Sentimental Swingers и няколко великолепни инструменталисти. Музиката, която изпълняват, се харесва навсякъде по света. Това трио можеше да бъде създадено в различни точки на планетата. Но героите ни са изживели сякаш няколко живота в сравнение със своите връстници на Запад. Това, което най-много ме възхищава във Вера и нейните приятели и което показвам – те са успели да запазят непокътната радостта от живота, независимо от условията, от трудностите, които съпътстват ежедневието и работата им. Заради тази радост нарекох филма „Животът е един безкраен танц“.

Compartir

„Животът е един безкраен танц“ – филм с участието на Sentimental Swingers и концерт по случай рождения ден на триото