Господ живее на небето, заедно с ангелите. Има дълга бяла брада, мъдро лице и благ нрав. Вижда всичко и знае всичко. Той постоянно се грижи за хората и тяхното добруване. Обича и пази добрите и праведните, строг е към лошите, които никога не оставя без наказание. Оттук и поговорката: „Бог забавя, но не забравя.“
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В началото Господ слизал често на земята, за да учи човека как да изкарва хляба си. Показвал на мъжа как да обработва земята, как да оре, да сее и да се грижи за реколтата. Жената учел как да преде, да снове и да тъче на стана, как да кладе огън и др. Според народното вярване, той може да се появи в различни лица – окъсан старец, останал без покрив, пътник, замръкнал в чужди краища, който хлопа на вратата и търси подслон. В тази къща, в която го приемат, той благославя, в която не го приемат – проклина. Затова народът ни казва, че всеки гост, дори случаен пътник, трябва да бъде посрещнат и нагостен „с каквото Бог дал“. В някои приказки Господ живее „накрай свят“ – онова магическо място, в което се намира краят на земята. Оттам човек може да се възкачи на небето, да отиде при Господа и пак оттам да се върне.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Герои в една популярна история са трима братя сиромаси, които нямали никакво препитание. Тръгнали те при Бога, за да го помолят да им помогне. По пътя срещнали дрипав старец, седнали да си починат и да се поразговорят. Попитал ги той накъде вървят, най-големият споделил, че е тръгнал да поиска стадо овце, за да си направи мандра. Наблизо имало накацали гарги, които старецът превърнал в овце. Щастлив, големият брат останал да се грижи за стадото, а другите двама продължили. Случило се така, че отново срещнали старец. Превърнал той една скала в голяма къща с механа на долния етаж. А изворчето, което бликало от нея – в чешма с два чучура, от които потекли вино и ракия. Така средният брат получил мечтаната механа. Най-малкият останал сам, но не се отказал. Точно преди да стигне края на земята, пред него се простряло житно поле. Красива девойка пеела сред житата и жънела. Изневиделица се появил трети старец и го попитал какво ще поиска от Бога. Младежът отвърнал, че вече не иска нищо – само една такава мома, за която да се ожени и заедно да работят за насъщния. Така и станало. Минали години. Господ (защото именно него срещнали братята) решил да види какво са направили с даровете, получени от него. Отново окъсан и несретен на вид, Бог отишъл при овчаря, казал му, че е много гладен и му поискал малко масло и сирене. Човекът го нахокал и изгонил. Стадото отново се превърнало в ято гарги, а той – в сетен сиромах. Същото се случило с механджията – отказал храна и подслон на Господ, загубил механата и се намерил сам и опърпан до скалата с изворчето. Най-малкият брат живеел бедно със семейството си, но в мир и любов. Посрещнали странника с хляб и сол, дали му подслон. Дори жертвали дървения покрив на бедния си дом, за да го стоплят. В замяна той ги дарил с огромна къща и несметни богатства.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В народните песни често се среща мотивът: „седнал Господ на вечеря, събрал всички светии“. Обикновено някой от светците закъснява, а когато пристигне, разказва защо се е забавил. В различните варианти Архангел Михаил е чакал да вземе нечия душа, свети Никола е летял да помага в морска буря и т. н. Според народните текстове, освен на трапеза, Господ събира светиите, за да гради манастир, да копаят лозето му…Той има небесно огледало, през което гледа какво става на земята. От погледа му не може да убегне никакъв човешки грях. Според поверието, душите на мъртвите първо отиват при Господ и той отсъжда къде да се отправят – към ада или към рая. Нему са подвластни орисниците, които определят съдбата на всеки човек. Като тръгнат да орисват новородените, орисниците първо отиват при Господ и той им дава наставления как да определят съдбата на хората. Под негова власт са болестите, както и природните стихии. С тях наказва всеки земен грях или изпитва вярата на праведните. И не прави разлика между бедни и богати, млади и стари. Гледа само какви хора са. Затова народът ни казва още: „Когато Господ те храни, не те пита чий син си.“
Niebla
Nubes dispersas
Predominantemente nuboso
Nuboso
Despejado