Изискана дама с безупречна външност и завидна физическа форма, Светлана Иванова изобщо не прилича на човек, прехвърлил поредната кръгла годишнина. След броени дни е нейният празничен концерт – на 24 октомври, в Музикалния театър „Стефан Македонски”, с който е свързала десетилетия от живота си и от чиято сцена продължава да радва своите почитатели. Казва, че с любов и признателност пази всички писма, кратки бележки, дори стихове, които са й посвещавали през годините. „Ние сме на сцената заради тях, а те са дошли в залата, за да ни гледат и слушат. Това е ненарушима връзка” – убедена е известната певица. Подчертава също, че оперетното изкуство е колективно и красотата му е в многообразието от различните изкуства, които съчетава. За концерта тя е подбрала само малка част от своите над 50 роли. Заедно с колегите си от Музикалния театър ще изпълни откъси от оперети на Имре Калман, Франц Лехар, Йохан Щраус и др. Непременно ще прозвучи „Чардаш на Марица” от „Графиня Марица” на Имре Калман. За да „влезе под кожата” на тази героиня Светлана проучва житейската история на реално живялата графиня Естерхази – прототип на Марица. Тя била едва 17-годишна, красива и кипяща от живот. Повечето мъже преследвали парите й, но тя знаела това и търсела истинската любов – споделя певицата.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Израсла съм в семейство на космополити, пътувах по света, живяла съм в различни страни – разказва Светлана Иванова. – Съзнателното ми детство и юношество премина във Варна. Завърших Музикалната гимназия, където имах невероятния шанс да попадна при Веселина Зафирова – моя вокален педагог. Тя ми даде толкова много – професионални познания и умения, обща култура, учеше ме как да се държа на сцената и в обществото. Мога да кажа, че винаги съм имала голям късмет по отношение на преподавателите, докоснах се и до много големи личности в Музикалната академия в София. Майсторски клас завърших при Тамара Горинова. Още докато следвах започнах работа като солист на Хоровата капела „Светослав Обретенов”.Диригент тогава беше Георги Робев – изключителен музикант. С капелата обиколихме цял свят, участвахме в различни продукции, срещнах се с невероятни диригенти – Зубин Мета, Евгений Светланов, Мишел Пласон. Незабравими са ролите, които изиграх под палката на Руслан Райчев, Борис Хинчев.
„Чардаш на Марица”, съпровожда СО на БНР, диригент Михаил Попов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Попадайки в Музикалния театър отново бях „целуната от съдбата – подължава Светлана. – Там блестеше плеяда легендарни артисти, които ме приеха много сърдечно – Минко Босев, Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Донка Шишманова, Лиляна Кошлукова, Людмила Чешмеджиева… Не мога да спомена всички, но това беше най-прекрасният майсторски клас за мен – доброто им отношение, подадената ръка, опитът, който ми предадоха. За мен беше чест да си партнирам с тях. Сега на свой ред се старая да „предам щафетата” на младото поколение, работейки с Детски музикален театър „СветЮлка” към читалище „Д-р Петър Берон” в столицата. Иска ми се да запазим традицията на тези богати и красиви музикални жанрове – оперета и мюзикъл. Когато завършвах Академията, всички казваха, че трябва да стана оперна певица. Но аз бях убедена, че моето поле за изява е друго. Наред с обучението по музика от дете се занимавам с танци, художествено слово и актьорско майсторство. Къде можех да събера всичко това като изпълнител, ако не на сцената на Музикалния театър. При нас е толкова весело, има толкова хубава музика, красиви танци, прекрасни декори. Поне за времето на спектакъла хората забравят за проблемите си и се наслаждават на изкуството, радват се, щастливи са. Това е всичко, от което артистът има необходимост в днешно време.
Режисьор на спектакълa е Александър Мутафчийски, диригент – Юли Дамянов. Участват известни солисти, оркестър, хор и балет от Музикалния театър „Стефан Македонски”.