Често говорим за закъснялата реформа в българското образование, за проблемите в системата, които трябва бързо да се разрешат, за да догони българското образование нивото на напредналите в Европа. Решенията за хода на реформата се вземат от управляващите, но истинските стъпки към промяната се правят от българските учители. Те са хора със скромни материални възможности, но отговорностите, които имат, са многобройни. От учителите обществото ни изисква да възпитават учениците и с поведението си да им служат за пример. В клас трябва да преподават увлекателно уроците, а извън учебните часове преподавателите се превръщат в психолози и съветници, администратори, а също консултанти по междуличностно общуване.
Дори след приключване на работния ден, учителите остават ангажирани с въпроси на класа и училището. Често родители звънят по телефона, за да търсят информация и изясняват различни казуси, възникнали в училище. Най-много са запитванията за субективния характер на оценката, която учителят е поставил на даден ученик. Недоволни има винаги и често родителите смятат, че виновен за ниските оценки е учителят. „В началото на XXI век българското училище прилага голяма част от новите изобретения в помощ на учениците, но няма обяснение защо на фона на техническата модернизация расте агресията, насочена към българските учители“ – казват от учителския синдикат. Преподавателите неведнъж повдигат въпроса за изработване на прецизен закон в защита на учителя. Според статистиката, близо половината от тях са пострадали при изпълнение на служебните си задължения. Притеснително е, че сред нападателите има случаи на родители, които с груба сила заставят учителя да оцени по-високо знанията на децата им.
Трудът ни се подценява много често, отбелязват учителите. Според тях ширещото се твърдение, че имат дълга отпуска през лятната ваканция, е погрешно. Тогава учителят посещава курсове за по-добра квалификация, зает е с административни задачи, а ваканцията никога не стига, за да се отърси човек от стреса и натоварването през годината.
Сигурно е много лесно да преподаваш в началните класове. Децата, докато са малки, са толкова добри и кротки – това твърдение на хора извън професията също е далеч от истината. Опровергават го думите на Бояна Йовчева, начален учител с дългогодишна практика в столичното Първо училище.
В училището има много динамика, всичко се променя. Новите средства за комуникация помагат на децата в ученето, но само ако се запази мярката. Технологиите не могат да изместят чистото човешко общуване и присъствието на учителя в образованието. Технологиите промениха общуването и в семейството. Малки деца застават пред компютъра и забравят, че около тях са връстниците и родителите им. Въпросът е доколко ще позволим те да прекарват времето си в мрежата. Често се говори за закон за защита на учителя от агресия в училище. Според мен той е закъснял, защото работата на учителя е неспокойна, заради реакции от страна на родителите. Живеем в общество, в което на преден план е проблемът за физическото оцеляване на семейството. Тревогите подсилват агресията сред родителите и тя се прехвърля върху децата им. Често малките копират поведението и се държат като сърдити възрастни. Прави впечатление, че съвременният родител не е подготвен за ролята си да възпитава. Децата от ранна възраст се поверяват на грижите на детската градина, а после на училището, но институциите не могат да заместят вниманието и възпитанието в семейството. Наблюдавам и други грешки. Често родителят в стремежа си да защити своето дете, е готов несправедливо да критикува и обвинява другите, когато има конфликт в общуването между децата. Липсва толерантност в отношенията, което автоматично се пренася в клас и пречи на работата на преподавателя.