Възпалителните чревни заболявания засягат предимно млади българи

Безплатни консултации за пациенти с хронични възпалителни чревни заболявания ще се провеждат от 7 до 31 май т.г. в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Май е Световният месец за борба с този тип заболявания.

  С термина ХВЧЗ се означават група заболявания на храносмилателния тракт, най-разпространени от които са Болест на Крон и Улцерозен колит.

  Прегледите ще се осъществяват в Клиниката по гастроентерология от 8:30 до 14:00 часа всеки работен ден след предварително записване на тел. 02 94 32 618 /между 9:00 и 14:30 ч/, публикуван на официалния сайт на болницата.

  В предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград д-р Христо Вълков – гастроентеролог, коментира характерните особености на Болестта на Крон и Улцерозен колит.

  „Денят на възпалителните чревни заболявания е 19 май и се отбелязва от 2010 година в над 50 държави по света. Основната цел за отбелязването на този ден, е да се опитаме да подобрим качеството на живот на тези пациенти. Да има по-голяма осведоменост сред хората за съществуването на двете заболявания. Клиниката по гастроентерология на ИСУЛ е с изключително утвърден опит в областта на диагностиката, лечението и проследяването на ВЧЗ, затова решихме да провеждаме през целия месец май профилактични прегледи, а не само на 19 май. По този начин ще се опитаме да достигнем до повече хора и да им помогнем. Консултациите са насочени основно към две групи пациенти – които са с доказан УК и БК, като при тях ще се обсъди терапия и необходимостта от нови изследвания. Другата група пациенти – тези, които са със симптоми, характерни за ВЧЗ, но без поставена диагноза. Такива симптоми са хроничната диария, коремни болни с голяма давност, наличие на кръв и слуз в изпражненията, болезнено ходене по голяма нужда, ходенето по голяма нужда през нощта.“

  Проф. Борислав Владимиров, началник на Клиниката по гастроентерология с част от екипа си

 За прегледите не се изисква направление. Добре е пациентите да носят цялата си налична документация. При необходимост те ще бъдат запланувани за хоспитализация с цел безплатна допълнителна диагностика и провеждане на лечение.

  Д-р Вълков посочи, че към момента близо 5 милиона души по света са диагностицирани с ВЧЗ, като през последните десетилетия се отчита увеличаване на честотата на УК  и БК в световен мащаб. България в момента вероятно се намира във фаза на повишаваща се честотата на новодиагностицираните пациенти с ВЧЗ. Това се дължи на добрата осведоменост на лекарите за УК и БК, наличието на съвременна медицинска  апаратура и лесния достъп на пациентите до медицински специалисти. „Многократно сме коментирали, че в България липсва регистър на пациентите с ВЧЗ. В момента подобно на развитите страни се опитваме да изградим национален регистър за пациентите с УК и БК чрез дигиталната платформа  UR-CARE към Европейската Крон и колит организация, което със сигурност ще подобри ежедневната грижа за пациентите, тяхното проследяване и ще повиши ефекта от лечението“.

   Въпреки непрекъснатите проучвания, точната причина за появата на Улцерозен колит и Болестта на Крон е неясна към момента. Значение имат генетичните фактори, фактори на околната среда, неправилен имунен отговор, нарушение на микробиомата в червата. Храна, богата на плодове, зеленчуци и омега-3 мастни киселини се свързва с намален риск от развитието на двете заболявания. Свръхобработената храна и хранителните емулгатори се асоциират с повишен риск от развитието на заболяванията. Редовната употреба на контрацептиви, ацетил-салицилова киселина, също потенциално се свързват с появата на Болестта на Крон. Тютюнопушенето е един от факторите, които се асоциират с повишен риск от развитието на БК, както и има връзка между тютюнопушенето и по-тежкото протичане на това заболяване. „Двете заболявания засягат предимно млади хора и оказват неблагоприятно въздействие върху тяхното физическо и психологическо състояние и нерядко водят до ограничаване на социалните им контакти. В наше проучване установихме средна възраст на диагностицираните с УК на 39 години и 34 години на БК“.

  Гастроентерологът коментира, че от изявите на първите симптоми до поставянето на диагнозата УК и БК пътят може да бъде много дълъг  - от месеци до няколко години. Забавянето на диагнозата на БК е значително по-голямо от това при УК. Това налага лекарите да запознават хората с тези заболявания и да се мисли в тази насока, когато провеждат гастроентерологични консултации, тъй като ранното откриване на ВЧЗ се свързва с по-малко усложнения. Често при млади хора с гастроинтестинални симптоми като коремни болки, диария, се прибързва с поставянето на диагнозата  синдром на дразнимото черво. Задължително е обаче при тези хора да се изключат редица други заболявания, включително и ВЧЗ преди да се постави  диагнозата синдром на дразнимото черво.

  По отношение терапевтичните подходи при лечението на ВЧЗ д-р Христо Вълков посочи, че България не отстъпва по нищо на западноевропейските страни, свързано с диагностиката, оценката, лечението и проследяването на тези заболявания. „През последните години терапията при ВЧЗ в страната ни се подобри значително – към  новите терапевтични възможности се отнася биологичната терапия и така наречените лекарства с малки молекули. Терапията е безплатна за пациентите и се отпуска от НЗОК. Основната и цел е да се контролират симптомите на пациентите, да се постигне ремисия и да се предотврати появата на усложнения. В Клиниката по гастроентерология сме изработили добре утвърдени алгоритми за диагностика, лечение и проследяване на пациентите с УК и БК. Изградили сме мултидисциплинарен екип, в който са и колеги от коремната хирургия, образни диагностици и патолози“.

  Специалистът заяви, че има връзка между хроничните възпалителни чревни заболявания и развитието на колоректален карцином спрямо общата популация. Особено рискови са  пациенти с давност на заболяването над осем години, като те подлежат на скрининг за рак на дебелото черво. „В мое лице беше защитен дисертационен труд за профилактиката на колоректален рак при пациенти с ВЧЗ като успяхме да установим честотата както на колоректалния рак при тези пациенти, така и на предраковите лезии при тях. Успяхме да открием рисковите фактори, за да предскажем кой пациент ще има повишен риск от колоректален рак. Усилената ни работа в това направление продължава и към момента, като правим и оцветяване на червото чрез багрила, или т.нар. виртуално оцветяване за откриване на ранни предракови формации по дебелото черво. Разполагаме и с изключително иновативен апарат от последно поколение, който ни позволява в реално време чрез увеличение 500 пъти правилно да характеризираме дадена лезия.“