През седмицата нашумя тема, засягаща дежурствата на личните лекари в кабинета за неотложна помощ в Дупница. Но това не означава, че пациентите в малките общини нямат достъп до навременна медицинска помощ.
В общините Рила, Бобов дол, Сапарева баня, Невестинто и Дупница има работещи филиали на Центъра за спешна медицинска помощ. Лекарските екипи се отзовават при всеки спешен случай.
Разлика между спешна помощ и неотложна помощ има.
„..и тя е много тънка, като нормативно и двете не са достатъчно добре закрепени. Още по-малко пациентите правят разлика коя е спешна, коя е неотложна помощ. Това е проблем, който вече 25 години стои пред обществото ни като цяло.“, коментира общопрактикуващият лекар д-р Силвия Стефанова, която е и зам.-председател на Областното сдружение на общопрактикуващите лекари – Кюстендил. Тя поясни, че във всички по-малки общини на област Кюстендил има филиали на Спешна и неотложна медицинска помощ, които са ангажимент на държавата.
„…те никога не са преставали да функционират и няма как да спрат. Те са на разположение на всички български граждани 24 часа в денонощието. Там може да се осъществява т.нар. спешна и т.нар. неотложна помощ по преценка, разбира се , на дежурещите в тях медицински специалисти“, уточни д-р Стефанова.
Но здравните реформи не са винаги успешни, като пример е ситуацията с кабинетите за неотложна помощ ( в частност в Дупница), в които дежурства трябва да дават общопрактикуващите лекари.
С минимални средства от НЗОК се финансират тези кабинети, като към момента това, което получават джипитата за един здравноосигурен пациент на месец е 27 стотинки.
Това разясни общопрактикуващият лекар Силвия Стефанова и конкретизира мотивите на колегите ѝ да не са съгласни да дават допълнителни дежурства.
Подробностите от разговора на Агнес Манова с д-р Силвия Стефанова, зам.-председател на Областното сдружение на общопрактикуващите лекари – Кюстендил.
От създаването си и до днес читалищата в България са не само мост между поколенията, но и важният двигател в за опазването на колоритния ни фолклор и нашата идентичност като цяло. „Читалище и фолклор„ е първата монография, посветена на съхраняването на живите културни практики в местните общности. Книгата е резултат от..
Имат ли бъдеще занаятите в България, отива ли си, заедно със старите майстори, тази многовековна, изконно българска традиционна култура? Само образците в музеите ли ще ни напомнят за нея в не толкова далечното бъдеще? Тези и други въпроси коментирахме с Юлияна Попдимитрова, организатор на занаятчийски фестивали, които са част, от личната й кауза,..
В ход е кандидатстването по програма DiscoverEU, която е част от програма „Еразъм+“. Европейската комисия предлага 36 000 карти за пътуване в настоящия кръг за кандидатстване , с които младежите ще имат възможност да опознаят Европа безплатно и да открият нови държави, култури и преживявания. Кандидатите следва да са на възраст 18 години: да са..
Всички 15 обитатели на Парка за мечки край Белица вече са се събудили от зимния сън, което позволява мечото селище да бъде отворено за посетителите. Това ще се случи в 12 ч. на 14 април, понеделник. Поради капризите на времето в началото на пролетта, част от мечките спаха зимен сън буквално допреди дни, което наложи стартирането на новия сезон да..
На последното заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети доклади за Сърбия и Косово, които поставят акцент върху правата на българските малцинства в двете държави. Поправките, отнасящи се до българските общности, бяха предложени от евродепутатите Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) и Ивайло Вълчев (ЕКР/ИТН) и бяха приети с..
В събота, 12 април, от 16:00 ч. пред пилоните на НДК в София ще се проведе Национален поход под надслов „България в коалицията на мира“, организиран от Гражданската инициатива „Будители“. Основната цел на проявата е да се призове за незабавно прекратяване на военната помощ за Украйна и активна роля на България в усилията за постигане на мир чрез..
Европейският съюз навлиза в нова, дълбоко трансформационна фаза. Заради военните конфликти, променящия се световен ред и отслабващите външни гаранции за сигурност, Европа е принудена да търси ново самоопределение – не просто като икономически съюз, а като геополитически субект. В този процес отворените врати ще са малко, но важни. България, за първи..