Начинът, по който политическите лидери стоят в общественото пространство преди поредните парламентарни избори, оказа огромно влияние върху резултатите на 2 април. На този вот именно резултатите очертаха редица интересни проблемни полета, които са силно обвързани с предизборното поведение на лидерите на водещите партии. Това заяви в ефира на Радио Благоевград д-р Радостина Михайлова, преподавател в катедра „Връзки с обществеността“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“.
„Коалицията „ГЕРБ-СДС“ в последния момент изплува като първа политическа сила. Един политически мастодонт с 12-годишно управление успя да спечели този вот с два процента преднина пред една коалиция, която е с около двегодишна история. На мен това ми се струва твърде неубедителна победа“, смята д-р Михайлова.
Според нея, запазването на статуквото у нас до голяма степенн се дължи на медиите, които продължават да не задават важните въпроси за корупционните практики в управлението на Бойко Борисов.
„Но това лидерско присъствие на самия Борисов и периодичните победи на партията напомня на една токсична любовна връзка с избирателя. Става въпрос за ниско самочувствие на една нация, която не вярва, че е способна да прескочи познатото, болезнено статукво и да тръгне по нов път“, подчерта тя.
Радостина Михайлова коментира и резултат на ПП „Възраждане“.
„Тази партия много упорито наливаше, именно чрез медийните изяви на лидера си, това нужно на българина самочувствие, след като години наред на него му беше насаждано, че той е беден, че той е прост, че той е безнадежден, че живее в някаква територия, че неговото плачевно състояние са дължи на външни фактори“, коментира университетският преподавател.
Изборният резултата на коалицията „ПП-ДБ“ е логичен, макар и неочакван за двете формации.
„През отминалата кампания те демонстрираха невъзможността си да разговарят с обикновения българин за неговите конкретни проблеми. Те са твърде елитарни в поведение и послания. Това вещае и бъдещи проблеми за подкрепата за тях“, смята Радостина Михайлова.
Още от анализа на д-р Радостина Михайлова може да чуете на прикачения линк:
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Ясно
Разкъсана облачност