Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества наркотичната. В това е убеден нашият слушател от Хаджидимово Иван Сабахлъков, когото познаваме като земеделски производител и като човек, чувствителен към различни социални теми, каквато е и хазартната зависимост. Според него, държавата не обръща сериозно внимание на този проблем, който той определя като „болестно състояние“, от което страдат все повече хора и от малките населени места.
„Тези дни имаше Консултативен съвет по наркотичните вещества и някак си се избегна един много сериозен проблем, какъвто е хазартната зависимост. И когато виждам, че обръщат внимание за едно нещо, което е пагубно, а за друго, което също е не по-малко пагубно, защото цели семейства се разоряват и остават без парични средства, заради тази зависимост, почти като наркотичната, и си казвам – добре, докога ще продължаваме този разпад в тази наша държава. Когато казват политиците, че искат да решат един проблем, трябва да го решат от раз. А не, сега ще решаваме проблема с наркозависимите, а кога ще решим проблема с хазартно зависимите“, коментира в ефира на Радио Благоевград Иван Сабахлъков.
Според него, един от основните проблеми е в наличието на игрални зали и казина в почти всяко малко населено място, където дори няма аптека, но има игрална зала. Няма и трудова заетост, където хората да си изкарват парите честно.
„Това е болестно състояние, което е не по-малко опасно от наркотиците. Преди години с Вас алармирахме, че хапчетата изместват тютюнопушенето и след 10-15 години виждаме какъв е резултатът. В момента говорим за вейпове и синтетични дроги. Тютюнопушенето не е станало нещо хубаво, но то вече е изместено от синтетичните дроги. Същото сега се случва с хазарта – тихичко и полека той унищожава и малките населени места. Така е и в големите градове, защото когато човек е хазартнозависим, той унищожава цялото си семейство, защото го лишава от доходите, които са изкарани от него или близките му. А, това мисля, че е дори по-лошо от наркозависимостта“, сподели още жителят от Хаджидимово.
Според Иван Сабахлъков, вече се наблюдава порочната практика, представители на институции за „бързи кредити“ да посещават игралните зали и така да си предлагат услугите, на хората, които губят много пари на хазартни игри.
„И как да градим общество, в което да са нормални взаимоотношенията, при тези заплато зависими, при тези кредитно зависими, ми то не останаха свободни хора, с които да развиваме свободно общество в тази нормална държава“, категоричен жителят на Хаджидимово, според когото, казината и игралните зали трябва да са забранени в малките населени места. Такива трябва да има само в по-големите градове и курорти, защото хазарта е за забавление, а не за препитание.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Биляна Славчева с Иван Сабахлъков:
По темата потърсихме за коментар и психолога д-р Десислава Безинска – Шеинкова, която работи с хазартно зависими хора. Според нея, новият Закон за хазарта, който забрани рекламата на хазартни игри по медиите, се оказа неработещ.
„Махнаха се рекламите и всички замлъкнаха и решиха, че този проблем не съществува. Сакаш рекламите бяха най-големият проблем на обществото и хората залагаха заради рекламите. Да, рекламите бяха част от проблема, но не и сърцевината на проблема. Да и че в малките населени места до 3 години трябва да се махнат игралните зали, какво направи това нещо? Ами, създадоха се онлайн и повече незаконни места за залагане“, коментира за Радио Благоевград д-р Шеинкова.
Според експертното й мнение, хазартната зависимост е най-страшната от всички зависимости, защото негативите от нея са неизмерими. Материалната вреда е само част от проблема, в който „затъват“ хазартно зависимите.
„Самата зависимост има и физиологични и психически отражения, цели семейства биват разбити, заради тази зависимост. Тези хора се и разболяват, защото не се хранят нормално, не се движат. Получават се пикови нива на адреналин, които оказват влияние върху психиката и водят до психиатрични диагнози. В световен мащаб се говори, че хазартът води до обсесивно компулсивно разстройство или е причинител на такова. Така че, проблемът съвсем не е елементарен и не знам, защо така леко се потулва, като чели“, допълва психоложката.
Тя е категорична, че не само наземните игрални зали са предпоставка за пристрастяването към хазартна зависимост. Онлайн игрите и залаганията онлайн привличат също много хора, които без да демонстрират тази своя зависимост на живо, могат да играят тайно онлайн по всяко време и навсякъде. Затова онлайн зависимостта от хазарта е още по-страшна.
Д-р Шеинкова препоръчва превенцията на хазартната пристрастеност да започва още от училище. Според проучванията, мъжете започват с тази зависимост между 18 и 25 годишна възраст, при жените тя се наблюдава при по-висока възраст – 30-35 години. Психоложката е консултирала проблем и с десетгодишно хазартно зависимо дете.
„Трябва да има повече кампании, които да разказват за съдбите и историите на хората, които се пострадали от хазарта и тази, толкова тежка зависимост. Защото, почти няма семейство, което да не познава някого, който е съсипал живота си заради хазарта. НАП имаха кампания „Не сте сами“ и те продължават да информират обществото за последиците от хазарта. Но, за това много малко хора знаят. Бих казала на хората, да се огледат около себе си, дали има такива хора около тях. Ако няма, добре, но ако има – не им помагайте като им погасявате кредитите, така само ще им навредите. Нещо много характерно за хазартната зависимост е, че с времето тези хора спират да споделят чувствата и емоциите си. Тоест, комуникирайте с близките си, за да не се стига до проблема. Ако не можете да намерите път към тях, потърсете консултация с психолог и психотерапевт. Но, комуникацията помежду ни, като че ли е най-добрата превенция“, допълни д-р Десислава Безинска – Шеинкова.
Подробностите можете да чуете в интервюто на Петрана Кимчева с д-р Десислава Безинска – Шеинкова:
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Айше Емин от гърменското село Рибново събра в книга кулинарните съкровища на Родопите. Изданието съдържа 36 рецепти на традиционни и обичани ястия като салати, супи, печива, десерти. „Тази книга е изцяло в мой стил – рецептите са лесни за приготвяне, с достъпни продукти и пълни с любов. Вложих много старание, защото знам, че моите читатели заслужават..
В седмицата на Прошки сме. Предстои и един от най-светлите християнски празници – Великден. Празниците са времето, в което се събираме с близките си традиционно на богата отрупана трапеза. Има обаче и хора, които нямат близки. Има хора, за които няма отрупана маса с различни блюда. За да направят точно тези хора щастливи и за да успеят поне малко..