„Летният сезон се характеризира със значително повишаване на детския травматизъм и това е обяснимо, защото децата са във ваканция и имат много свободно време. Това, което прави впечатление обаче е, че малки деца на възраст 3, 4, 5 години, идват на преглед много късно вечер – 22, 23 ч., дори 1 след полунощ. Въпросът, който си задаваме ние с колегите е - какво правят тези деца толкова късно навън? Не искам да обвинявам никого, но си мисля, че родителите трябва да упражняват по-строг контрол върху децата и наблюдение върху тях, защото се стига до доста неприятни случаи и тежки травми. Търсят ни от Спешен център през нощта и се налага да се събира екип, за да се извършват хирургични интервенции, намествания и т.н. Разбира се, на нас това ни е работа, но въпросът е защо тези деца толкова късно са навън?“ – това заяви в интервю за БНР-Радио Благоевград д-р Александър Сакелариев – ортопед-травматолог. Той посочи още, че за летния сезон са характерни и пътно-транспортните травми, когато хората тръгват на почивки. Битовият травматизъм също е част от общата картина. „Лятото е и сезонът на летните ремонти. Чести пациенти са майстори, които боравят неправилно с режещи инструменти. Подчертавам, че често се отстраняват предпазители при работа с шлайфове, поставят се дискове, които не са характерни за работа с този инструмент, например на шлайф се слага диск за рязане на дърво. Това е много типична травма, с тежки последици – срязване на ръката, нерви, сухожилия, съдове и се стига до осакатяване при подобни случаи“.
Д-р Сакелариев напомни, че ортопедията е хирургична специалност и най-голям брой операции от всички хирургични специалности, се извършват в ортопедията – повече от общата хирургия – нещо, за което хората не са информирани. Той коментира и методите, които се използват при лечение на травмите. „При децата неоперативните методи преобладават, защото възможностите за възстановяване при тях все пак са по-големи. Дори и при някакви остатъчни деформации, те могат да бъдат възстановени от растежа. При възрастни хора по-често се налагат оперативни интервенции, но независимо от това какъв метод на лечение се прилага, целта е да се постигне функционално и козметично възстановяване на увредения крайник. Медицината много напредна и се използват техники, които са щадящи за пациента и има огромна разлика от това, което се е използвало преди 20-30 години и сега, като методи за лечение. Съкращават се възстановителният период и престоят в болница“.
При травми трябва да се търси помощ от спешните центрове. „Не е желателна намеса на намиращи се наблизо хора, особено при пътно-транспортни произшествия. Особено при гръбначни травми. Неправилното поведение може да бъде с доста тежки последици, затова при такива случаи е по-добре да се изчака пристигането на спешни медици. При по-леките травми също трябва да се търси лекарска помощ, защото много пъти самопреценката не е правилна. Идват хора със закъснение от седмица, дори 10 дни и е учудващо как хората могат да търпят толкова време болка и възможността да движат крайника си. В този смисъл своевременното търсене на помощ е важно, защото най-лесно една травма се възстановява, когато се окаже медицинска помощ в съответните срокове. Това е по-добре, както за медицински екип, така и за самия пациент като резултат от лечението“.
Д-р Александър Сакелариев акцентира и върху характерните за сезона травми при падане от мотор. „Млади момчета повишават адреналина си и използват такива моторни-превозни средства неразумно и травмите са с фатален край. Искам да спомена за конкретен случай: момче на 17 години със счупване на ръката, след операцията заяви, че повече няма да се качи на мотор. Сега разбирам, че отново се качил и е с много тежка черепно-мозъчна травма, със счупване на крака и е в „Пирогов“. Тук също смятам, че родителите трябва да упражняват контрол и да не задоволяват всички капризи на децата си.“
ЮЗДП вече започна подготовка за отбелязване на Седмицата на гората. Инициативата тази година ще отбележи вековен юбилей и ще се проведе в първата цяла седмица на месец април. „Тази година събитието преминава под мотото „Век от вечността в опазване и грижа“. ЮЗДП планира мащабно залесяване на опожарените територии в община Струмяни в огненото бедствие..
Към превенцията на речните корита и водоеми трябва да се подхожда много отговорно и с конкретни действия. Още преди месец премиерът Росен Желязков разпореди областните администрации да извършат конкретни действия, за да се минимизира риска от подобни бедствия. Нашата администрация има шест готови идейни остойностени проекта, свързани с подобряване..
Природозащитната организация WWF дава нов старт на кампанията си „Абонирай се за природата“. Поводът е наближаващият празник на природата – Часът на Земята, който тази година ще настъпи точно в 20:30 ч. на 22-ри март. Фокусът на кампанията са влажните зони в България и безценната роля, която играят за поддържането на екосистемите. За да продължат..
Усукването на бели и червени конци е запазена традиция в България. Първият ден на пролетния март месец е посветен на мартеницата и Баба Марта. Има много поверия и предания за образа й, каза Тоьо Христов от Националния етнографски музей. Баба Марта е женски митичен персонаж от българския фолклор. В народните вярвания тя е..
В самоковското село Драгушиново Тодоровден се отбелязва и с приготвянето на курбан от речни раци - т. нар. "рачник". Историята на рачника е тясно свързана с историята на черквата „Св. Теодор Тирон“ в селото. Храмът е съграден през далечната 1868 г. и на няколко пъти е отнасян от бурните води на Искъра. Това разказа кметът на селото Георги..
За десета поредна година фолклорният фестивал „Зимна приказка в Пирин" дава сцена на самодейци от цялата страна, както и от Сърбия, Северна Македония и далечно Мароко. Събитието, което е чакано, се организира от Български фолклорен център „Нестия". В читалищата на Банско и Добринище на 7 и 9 март ще се съберат десетки народни изпълнители,..
Четвърти бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес. За втори път ще има бойкот и срещу банките. Според организаторите на събитието, при последния бойкот на 27 февруари, големите хранителни вериги са „бойкотирали „бойкота на българите“ с промоциите, които пуснали в тези дни“. В останалите дни без бойкот, цените са били повишени видимо...