Четвърти бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес. За втори път ще има бойкот и срещу банките. Според организаторите на събитието, при последния бойкот на 27 февруари, големите хранителни вериги са „бойкотирали „бойкота на българите“ с промоциите, които пуснали в тези дни“. В останалите дни без бойкот, цените са били повишени видимо. По-големите обороти на търговските вериги в дните на потребителското недоволство са още един от резултатите, които отчитат организаторите.
Според Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата/ДКСБТ/, ефектът от бойкота на магазините е по-скоро косвен, отколкото пряк.
„Основните ни наблюдения са, че прекият ефект от бойкота на магазините досега е никакъв. Вариациите на приходите на големите магазини едва ли са свързани с един ден бойкот, след като имаме 6 други дни на активно пазаруване. А и се видя, че се пазаруваше и в дните на бойкота. Най-хубавото от тази инициатива е, че тръгна един голям обществен разговор по въпроса за ценообразуването. И той не е свързан със сблъсъка между търсенето и предлагането, а е свързан по стълбицата от началната до крайната цена, кой какъв процент от доходите акумулира. За пръв път публично се говори по този проблем, който не е от вчера и една от причините е слабо развитото селско стопанство в България. Идеята е да се разпределя доходът по-справедливо по веригата“, коментира в ефира на Радио Благоевград Владимир Иванов.
Според него, окрупняването на земеделските производители в организации и създаването на търговски платформи на производствения капитал, е един от работещите механизми, с които може да бъде решен този проблем. Такива механизми вече успешно работят в други европейски държави като Франция, Холандия и Белгия. Това е дълготраен и труден процес. Що се касае до нормативната база, вече има директен поет ангажимент за сдружаване на земеделските производители.
„Това, което можем да направим като потребители е, вместо да бойкотираме в един ден от седмицата магазините, в останалите дни да пазаруваме по-разумно, да се информираме по-добре за цените на едро и дребно, да видим къде има ненормални равнища, но не всичко е лошо на пазара. Ако сравняваме качеството на храните в Европа и у нас, мога да ви кажа за поне 15 страни, където е по-скъпо. Но не това прави благосъстоянието. То зависи от ефективността в пазаруването на всеки един от нас“, допълни председателят на ДКСБТ.
Въпреки мненията на потребители от Благоевград, че цените на храните са много високи, според експерта областният център продължава да е в „златната среда“ в националната класацията за най-скъпи хранителни продукти. Има лек повишаващ се тренд с 0,04% от началото на годината, няма резки движения в цените на храните. От средата на март трябва да започнем да наблюдаваме спад в цените на пресните зеленчуци. Към момента цената на „потребителската кошница“ е 101 лева, като за сравнение, в същия период на миналата година, е била 96 лева. По-лошата земеделска реколта през 2024 година е основната причина за по-високите цени на част от хранителните продукти.
Владимир Иванов коментира и резкия скок в цената на кафето от началото на 2025 г., факт, който не радва потребителите на горещата напитка по целия свят. Кафето следва примера на какаото, чиито цени рязко се повишават от три години, заради слабата реколта в основните страни производителки, най-вече в Западна Африка.
„За съжаление, нищо хубаво не мога да кажа. Процесът започна от началото на 2023 г. и от едни равнища от 2-3 долара на килограм какао, в момента сме на едни равнища от около 10 -11 долара. Има добра новина около увеличаващите се какаови запаси в момента в страните производителки на какао от Западна Африка. Добри са и новините от Бразилия, една от основните производителки на кафето, като цяло не се вижда тенденция, която да счупи този тренд. По-скоро има едно задържане на тези ценови равнища, предстои да видим какво ще се случи, а то до голяма степен зависи от климата“, коментира още Владимир Иванов.
Подробностите можете да чуете в разговора на Биляна Славчева с Владимир Иванов:
Финансовата децентрализация за общините, финансовото обезпечение на инфраструктурните проекти по места и готовността на местните власти за въвеждане на еврото. Това са част от темите, поставени от кметовете на общото събрание на Националното сдружение на общините в България. „България е една от малкото държави, в която няма финансова децентрализация..
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Ясно
Разкъсана облачност