Четвърти бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес. За втори път ще има бойкот и срещу банките. Според организаторите на събитието, при последния бойкот на 27 февруари, големите хранителни вериги са „бойкотирали „бойкота на българите“ с промоциите, които пуснали в тези дни“. В останалите дни без бойкот, цените са били повишени видимо. По-големите обороти на търговските вериги в дните на потребителското недоволство са още един от резултатите, които отчитат организаторите.
Според Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата/ДКСБТ/, ефектът от бойкота на магазините е по-скоро косвен, отколкото пряк.
„Основните ни наблюдения са, че прекият ефект от бойкота на магазините досега е никакъв. Вариациите на приходите на големите магазини едва ли са свързани с един ден бойкот, след като имаме 6 други дни на активно пазаруване. А и се видя, че се пазаруваше и в дните на бойкота. Най-хубавото от тази инициатива е, че тръгна един голям обществен разговор по въпроса за ценообразуването. И той не е свързан със сблъсъка между търсенето и предлагането, а е свързан по стълбицата от началната до крайната цена, кой какъв процент от доходите акумулира. За пръв път публично се говори по този проблем, който не е от вчера и една от причините е слабо развитото селско стопанство в България. Идеята е да се разпределя доходът по-справедливо по веригата“, коментира в ефира на Радио Благоевград Владимир Иванов.
Според него, окрупняването на земеделските производители в организации и създаването на търговски платформи на производствения капитал, е един от работещите механизми, с които може да бъде решен този проблем. Такива механизми вече успешно работят в други европейски държави като Франция, Холандия и Белгия. Това е дълготраен и труден процес. Що се касае до нормативната база, вече има директен поет ангажимент за сдружаване на земеделските производители.
„Това, което можем да направим като потребители е, вместо да бойкотираме в един ден от седмицата магазините, в останалите дни да пазаруваме по-разумно, да се информираме по-добре за цените на едро и дребно, да видим къде има ненормални равнища, но не всичко е лошо на пазара. Ако сравняваме качеството на храните в Европа и у нас, мога да ви кажа за поне 15 страни, където е по-скъпо. Но не това прави благосъстоянието. То зависи от ефективността в пазаруването на всеки един от нас“, допълни председателят на ДКСБТ.
Въпреки мненията на потребители от Благоевград, че цените на храните са много високи, според експерта областният център продължава да е в „златната среда“ в националната класацията за най-скъпи хранителни продукти. Има лек повишаващ се тренд с 0,04% от началото на годината, няма резки движения в цените на храните. От средата на март трябва да започнем да наблюдаваме спад в цените на пресните зеленчуци. Към момента цената на „потребителската кошница“ е 101 лева, като за сравнение, в същия период на миналата година, е била 96 лева. По-лошата земеделска реколта през 2024 година е основната причина за по-високите цени на част от хранителните продукти.
Владимир Иванов коментира и резкия скок в цената на кафето от началото на 2025 г., факт, който не радва потребителите на горещата напитка по целия свят. Кафето следва примера на какаото, чиито цени рязко се повишават от три години, заради слабата реколта в основните страни производителки, най-вече в Западна Африка.
„За съжаление, нищо хубаво не мога да кажа. Процесът започна от началото на 2023 г. и от едни равнища от 2-3 долара на килограм какао, в момента сме на едни равнища от около 10 -11 долара. Има добра новина около увеличаващите се какаови запаси в момента в страните производителки на какао от Западна Африка. Добри са и новините от Бразилия, една от основните производителки на кафето, като цяло не се вижда тенденция, която да счупи този тренд. По-скоро има едно задържане на тези ценови равнища, предстои да видим какво ще се случи, а то до голяма степен зависи от климата“, коментира още Владимир Иванов.
Подробностите можете да чуете в разговора на Биляна Славчева с Владимир Иванов:
На 1 май, Деня на труда, в благоевградското село Падеш ще бъдат засадени над 50 дървета по тротоарите и в зелените площи, това съобщи в ефира на Радио Благоевград кметът Александър Стаменов. „Дърветата ще бъдат декоративни, които са подходящи за тротоарите. Сред тях и червен дъб, каталпа, японска вишна, ясен...“, уточни още кметът...
30-40% от българите предпочитат да застраховат автомобила си, а не жилището си сочат данните на Асоциацията на българските застрахователи. Една от водещите причини е нагласата на хората „на мен няма да ми се случи“, която излиза на преден план както при национално-представителното проучване от 2020 г., така и от анкетата от 2024 г. Друга..
Започва работата по пълнометражен игрален филм, посветен на живота на Лили Иванова. Филмът ще бъде съвместна продукция между Фондация „Лили Иванова“ и продуцентската компания „Междинна Станция“. Сценарият е поверен на Емил Бонев, автор на „Гунди – Легенда за любовта“. Режисьор ще бъде Яна Титова. Оператор на филма е Мартин Балкански...
Банско джаз фестивал 2025 година ще бъде 10 дни. Това обявиха днес на пресконференция в курортния град. Другата новост е програмата „Децата в джаза“, каза за Радио Благоевград Стефания Темелкова от Управителния съвет на Асоциация на "Фестивалите в България". Ще има световна сцена в парка всяка вечер, където партньори ще бъдат млади..
Малки късчета българска памет ще съберат в голяма тематична изложба младите художници от Школа „Новите майстори“ в Кюстендил. На 3 май във фоайето на Драматичния театър възпитаниците на Евгени Серафимов ще подредят 40 пейзажа, изпълнени с темперни бои, маслени бои и акрил. Годишната изложба носи името „Калдъръми“ и със сигурност ще докосне сърцата на..
Отношението на хората към астрологията днес варира от безрезервна вяра до пълното й отричане. Със „звездната наука” сериозно се занимавали много видни учени. Например Исак Нютон успешно е съставял хороскопи. Джордано Бруно, Николай Коперник, Галилео Галилей, Йохан Кеплер и още много други известни астрономи са били също и изкусни астролози...
Днес отбелязваме Томина неделя. Всяка година празникът се пада на различна дата, отбелязва се в неделята след Великден. Като всеки празник, така и този се свързва с определени традиции, поличби и забрани. Вярва се, че ако тежко болен у дома изяде боядисано яйце, осветено в църквата, той скоро ще се излекува от болестта си и няма да боледува..