Тази седмица на специална пресконференция беше представен новоучреденият „Клуб за българо-македонско приятелство”. Той е дело на български и македонски интелектуалци и известни личности, с различни възгледи, но обединени от позицията си, че ще участват в усилието да се намали напрежението между София и Скопие, засилило се през 2020 г. Тогава България стана единствената страна в Европейския съюз, наложила вето на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония.
В рамките на клуба, който вече има над 120 членове, ще бъдат създадени работни групи от експерти и професионалисти за сближаване в различни области като култура, образование, наука, киберсигурност, икономика и други. Ще бъде създадена и смесена българо-македонска историческа комисия в сянка, която да подпомогне процеса на преговорите.
Сред основателите са: университетските преподаватели Александър Кьосев, Ивайло Дичев и Майя Грекова, писателите Алек Попов и Чавдар Ценов, режисьорът Явор Гърдев, тенисистката Мануела Малеева, икономистите Красен Станчев и Евгени Кънев, журналистите Бойко Станкушев, Димитър Кенаров и Иво Беров, историците Стефан Дечев и Драган Зайковски, бившите македонски премиери Любчо Георгиевски и Владо Бучковски.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска с Михаил Иванов, изследвател на възродителния процес, малцинствата и междуетническите отношения, който е един от учредителите на Клуба за българо-македонско приятелство. Той е доцент по теоретична и математическа физика. През 1989-1991 г. е инициатор, говорител и секретар на Комитета за национално помирение (организация за толерантни междуетнически отношения и малцинствени права в България). Бил е съветник на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията в периода 1990-1997 г. През 2001-2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Преподава „Етническа политика“ и „Права на човека“ в Нов български университет в София.
Едни от най-ярките и интересни обичаи в традиционния български календар са народните кукерски игри – маскаради. Той датира още от древните времена на траките и е успял да се съхрани през всички векове, свързани с големи политически и социални изменения за страната ни. Кукерите пък са един от най-колоритните и загадъчни символи на българската..
От отколешни времена в разложкото село Добърско битува традицията на 6 януари, Богоявление, да се отбелязва, както древният обичай „Водици“, така и празникът на населеното място. Според кмета Янис Будин, в миналото на този ден е била Бъдни вечер, а на следващия ден Коледа, което е още един повод, точно тази дата да е избрана за празник на..
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
От 1 януари 2025 година светът влезе в най-новата демографска генерация – Бета. Очаква се те да съставляват около 16 процента от световното население до 2035 година. „Това еволюционно развитие, според мен, тръгна преди 1 януари тази година. Просто така чисто статистически се отчита като дата, като начало. Тези дечица ще бъдат много..
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим и засилване на трансграничните връзки с Гърция и други съседни държави. Това коментираха в предаването „Събуди деня“ по Радио Благоевград туроператорът Здравка Чимева и адвокат Борис Харизанов, член на Българо-гръцката..