Тази седмица на специална пресконференция беше представен новоучреденият „Клуб за българо-македонско приятелство”. Той е дело на български и македонски интелектуалци и известни личности, с различни възгледи, но обединени от позицията си, че ще участват в усилието да се намали напрежението между София и Скопие, засилило се през 2020 г. Тогава България стана единствената страна в Европейския съюз, наложила вето на преговорите за присъединяване на Република Северна Македония.
В рамките на клуба, който вече има над 120 членове, ще бъдат създадени работни групи от експерти и професионалисти за сближаване в различни области като култура, образование, наука, киберсигурност, икономика и други. Ще бъде създадена и смесена българо-македонска историческа комисия в сянка, която да подпомогне процеса на преговорите.
Сред основателите са: университетските преподаватели Александър Кьосев, Ивайло Дичев и Майя Грекова, писателите Алек Попов и Чавдар Ценов, режисьорът Явор Гърдев, тенисистката Мануела Малеева, икономистите Красен Станчев и Евгени Кънев, журналистите Бойко Станкушев, Димитър Кенаров и Иво Беров, историците Стефан Дечев и Драган Зайковски, бившите македонски премиери Любчо Георгиевски и Владо Бучковски.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска с Михаил Иванов, изследвател на възродителния процес, малцинствата и междуетническите отношения, който е един от учредителите на Клуба за българо-македонско приятелство. Той е доцент по теоретична и математическа физика. През 1989-1991 г. е инициатор, говорител и секретар на Комитета за национално помирение (организация за толерантни междуетнически отношения и малцинствени права в България). Бил е съветник на президента Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията в периода 1990-1997 г. През 2001-2005 г. е секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Преподава „Етническа политика“ и „Права на човека“ в Нов български университет в София.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..