Между 5 и 13 дни е терапевтичният прозорец, след който човек рискува да загуби способността си да усеща миризми завинаги.
Загубата на обоняние се превърна в нещо нормално от началото на пандемията с COVID-19. Оказва се обаче, че това е смущение, което ако не отшуми до две седмици, трябва задължително да се лекува. В противен случай човек рискува да загуби тази част от сетивните си усещания завинаги.
Защо след преодоляване на инфекцията има лица, при които обонянието се връща, а при други след месеци и година това не се случва?
„Налице са много фактори, някои от които познаваме и са известни, други все още не са ясни на съвременната наука. Истината е, че намаленото обоняние се дължи на възпалителни процеси в епитела, който поддържа обонятелните клетки, донякъде това е валидно и за вкусовите клетки. Тези възпалителни продукти, които се отделят там увреждат клетките, а да не говорим, че вирусните частици могат да попаднат директно в рецепторните клетки и да ги увредят. Доколко трайно ще бъде увреждането на тези сетива, зависи от силата на имунния отговор на организма и доколко той успешно се справя с вирусната инфекция. Хора, при които е налице бърз, адекватен и ефективен имунен отговор – възпалението се потиска сравнително лесно и бързо се връща обонянието. Но има хора, при които в лигавицата и клетките остава дълго време едно продължаващо възпаление, което е причина обонянието при някои хора да се връща много късно, а в някои случаи за съжаление никога не се връща“ – това сподели в ефира на Радио Благоевград доц. д-р Тодор Широв, специалист по отоневрология в Клиниката по ушно-гърлени болести на УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ – София.
По думите на доцент Широв около 60% от хората в рамките на първите 3-4 седмици възвръщат спонтанно обонянието и вкуса си. При останалите 40% до 5-6 месеца повече от половината от тях възвръщат обонянието си, 5-6% остават с трайно намалено обоняние около година, а след този период много малко вероятно е обонянието да се върне. В тези случаи е необходима консултация с лекар-специалист, тъй като няма специфично лечение за намаление на обонянието и увреждане на този сетивен орган. Няма хапче или определена процедура за пациента, което да гарантира възстановяване на обонянието му.
Клиниката УНГ на столичната болница, която е най-голямата в България, е едно от малкото места в страната, което разполага със специален апарат за тестване на обонянието. Как става самото тестване?
„Налице е много богат и дълъг опит в работата със сетивата вкус и обоняние, имаме издадена с проф. Димов монография на тази тема. В клиниката ни се правят най-цялостно, системно и задълбочено тези проучвания. Разполагаме с уред наречен олфактометър, който може много прецизно да измери обонянието на пациента. Изследването се базира на използването на тест миризми. Подбрали сме 5 миризми, познати и достъпни за хората – роза, мента, терпентин, оцет, които са поставени в специални банки. От тези банки можем да взимаме определен обем въздух – от изпаренията над тези течности, защото това са етерични масла и да ги доставяме дозирано до носа на пациента с помощта на тръбички. По този начин можем количествено да установим обонянието на пациента. От една страна дали пациентът усеща или не миризма, от друга – дали може да разпознава миризмата, защото това са два различни аспекта на обонятелната функция. Усещането на миризмата е функция на периферната част на рецепторните клетки, докато разпознаването на миризмата е функция на мозъка“.
COVID-19 не е единствената причина за загубата на обоняние. Това може да бъде следствие и от банална вирусна инфекция. „Всяка година в хода на сезонните вирусни инфекции някои хора губят обонянието си. Тогава вече има смисъл те много бързо да отидат на лекар и да започнат лечение, защото принципът е колкото по-рано започне лечението – в рамките на 5 дни, толкова по-ефективно е то. Други причини за намалено обоняние са черепно-мозъчните травми. Човек, когато падне и си удари главата, или бъде ударен от нещо, е възможно да загуби обонянието си, защото обонятелните нишки преминават през черепа и отиват в носната кухина през една тънка костна пластинка с много малки дупчици. Всяко сътресение на мозъка може да среже като с нож тези власинки и човек да загуби обоняние“.
Доц. Широв препоръча на гражданите да се ваксинират срещу COVID-19.
„До този момент не съм видял в моята практика след ваксинация и преболедуван COVID-19, хора трайно да са загубили обонянието си. Донякъде ваксинацията ги предпазва като постоянна загуба на обонянието“.
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Айше Емин от гърменското село Рибново събра в книга кулинарните съкровища на Родопите. Изданието съдържа 36 рецепти на традиционни и обичани ястия като салати, супи, печива, десерти. „Тази книга е изцяло в мой стил – рецептите са лесни за приготвяне, с достъпни продукти и пълни с любов. Вложих много старание, защото знам, че моите читатели заслужават..