В месечното издание на рубриката „Инфекциозен навигатор“ на Радио Благоевград-БНР, гл. ас. д-р Магдалена Баймакова от Катедра „Инфекциозни болести“ във Военномедицинска академия София коментира най-често срещаните въпроси на слушатели, свързани с ваксините срещу COVID-19.
„Това, което знаем от научните публикации и съответните проучвания е, че както всяка друга ваксина нежеланите реакции се разделят на две големи групи – локални и системи. Към локалните са тези, свързани с мястото на приложението на ваксината. С най-голяма честотата е болката от инжекцията, леко подуване, зачервяване на мястото на апликацията. Системните реакции са свързани с грипоподобни симптоми – умора, главоболие, мускулни болки. Малък е процентът на повишена температура и треска, увеличени лимфни възли под мишницата, където е поставена ваксината.
Важно е да се знае, че това са нормални реакции, характерни при поставянето на всяка друга ваксинация и се проявяват най-често в първите дни на ваксинирането. Любопитно е, че от съобщенията, които получаваме, страничните реакции са по-силно изразени при младите хора, при възрастните тежестта и интензитета не е толко силно проявен“ . Тя припомни, че алергичните реакции не могат да бъдат предвидени, особено, когато става въпрос за нов лекарствен препарат, с който се срещаме за първи път, но това не би трябвало да предизвиква страх. Най-често това се наблюдава при хора, които имат подлежаща история и повишена чувствителност.
Доколко е възможно хора да се разболеят и след поставяне на ваксина, възможен ли е такъв остатъчен риск? „Важно е гражданите да знаят, че сама по себе си ваксината няма как да ни разболее. Тя стимулира нашата имунна система да се бори при срещата с този патоген. Проучванията изследват ефикасността на ваксината и се представят съобщенията за процентите за ефективност. Те са около 95, което е много добър процент, както при повечето ваксини за превенция на респираторни инфекции. Т.е. създава се достатъчно добра защита, която да ни предпази. Трябва обаче да знаем и още нещо, което е основен принцип при ваксинопрофилактиката: поставянето на самата инжекция е свързано с определен период от време, през който имунната ни система трябва да „заработи“. Този критичен период най-често е след първата доза, в който нашата имунна система работи, но не е напълно готова с пълната си защита. Тогава в този кратък период е възможно човек да се разболее, но това е теоретична възможност, практически не вярвам. Затова е важно преди ваксинацията да се спазват противоепидемичните мерки, както и през целия цикъл от 3 седмици, докато се постави втората ваксина. Затова първо се извършва преглед, за да разберем дали има прояви на болест.“
Д-р Баймакова коментира и колебанията на гражданите коя ваксина да предпочетат. „Няма такова правило. Всички ваксини преминават през отделните етапи, одобрение и влизат в употреба. Основната ни цел е да осъществим ваксинопрофилактиката, за да защитим себе си и близките ни, мислейки за цялото ни общество и живота, който искаме да върнем. Не трябва да има страхове в тази посока. Да се обърнем към общопрактикуващите лекари и да тръгнем с доверие, за това, което ни предстои и да следваме препоръките.
Чуйте в звуковия файл разговора на Лалка Радкова с гл. ас. д-р Магдалена Баймакова:
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Превалявания
Облачно