Близо 89 000 хоспитализации и 324 милиона лева от бюджета на НЗОК – това са данните за лечението на сърдечната недостатъчност в болнични условия за миналата година. Данните са предоставени от НЗОК на Института за здравно образование и се отнасят за всички области на страната.
150 00 са диспансеризираните болни със сърдечна недостатъчност в България 90% от тях са диспансеризирани при личните си лекари.
За Благоевград диспансеризирани болни – 4716, 90% от тях са над 65 години. През 2019 година болници в региона са отчели 3700 хоспитализации по повод на сърдечна недостатъчност. Близо 1 милион и 800 хиляди лева е струвало това болнично лечение.
Експертите са категорични, че хронично болните пациенти не могат да бъдат оставени без регулярни грижи, дори в условията на криза. Въпросът е как това да се случи по начин, който е ефективен и дава възможност за качествена здравна услуга при запазване на физическото дистанциране, доколкото това е възможно.
„Пациентите със сърдечно-съдови заболявания още от началото на пандемията стана ясно, че са една от най-рисковите групи за тежко и усложнено протичане на ковид инфекцията, което се потвърди и в последващите месеци. Изводите, които се налагат е, че колкото по-добре контролирани са заболяванията на сърдечно-съдовата система преди евентуална ковид инфекция, толкова по-леко протича тя и по-малко са усложненията по време на инфектирането. Истината е, че пациентите със сърдечно-съдови заболявания имат затруднен достъп в момента до специализирана кардиологична помощ, предвид обстановката. Много голяма част от проследяването се извършва по телефон, а пациентите, при които има влошено протичане на сърдечната недостатъчност, влошаване на състоянието – не бива да отлагат срещата със своя кардиолог“ – заяви в месечното издание на рубриката „В ритъма на сърцето“ на Радио Благоевград-БНР д-р Райна Ташева, кардиолог във Втора градска болница в София.
Сърдечна недостатъчност
„Сърдечната недостатъчно е крайния стадии в развитието на повечето сърдечно-съдови заболявания. Тя е свързана с невъзможността на сърдечния мускул да изтласква достатъчно кръв за да отговори на нуждите на тялото, което да функционира нормално. Има множество рискови фактори за развитие на сърдечна недостатъчност: високото кръвно налягане, особено, когато е неконтролирано, захарния диабет, тютюнопушенето, начина на живот, генетични фактори. Всички те в един момент, когато не се контролират, не се лекуват – водят до развитие на сърдечна недостатъчност.“ – контретизира д-р Ташева.
Тя уточни и симптомите
„Най-често симптомите са свързани с намален физически капацитет. По-лесна умора, отпадналост, невъзможност да се извършва обичайната физическа активност без да се появи чувство на задух или умора. Недостигът на въздух също е много характерен симптом при развитие на сърдечна недостатъчност. Появяват се отоци в долните крайници, което може да бъде симптом в по-късен етап на заболяването“.
Подобряване качеството на живот на пациенти със сърдечна недостатъчност
„Сърдечната недостатъчност е един от най-големите проблеми в съвременната кардиология, тай като засяга много голям процент от населението. Счита, се че около 20 процента от хората над 65 години в определен момент развиват сърдечна недостатъчност. През последните години много се работи в посока подобряване качеството на живот на тези пациенти и превенцията за развитието й. При пациенти, които имат вече установено сърдечно-съдово заболяване, те могат да направят много за да се предотврати развитието на проблема – здравословен начин на живот, отказ от тютюнопушене, спорт, нормална физическа активност – това е нещо, което зависи от всеки един от нас. По отношение на медикаментозната терапия има много голям напредък през последните години с въвеждането на медикаменти, които подобряват сърдечната функция, качеството на живот на тези пациенти. Доказано е в големи клинични проучвания, че това намалява риска от хоспитализации“.
Разговора на Лалка Радкова с д-р Ташева можете да чуете в звуковия файл:
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Превалявания
Облачно