35-годишният Добромир Машев, чийто род е от радомирското село Долни Раковец, е председател на Управителния съвет и инициатор за създаването на Български културен и образователен център в Еврорегион „Маас – Рейн“, базиран в германския град Аахен. 42 деца от 1 до 5 клас се обучават в момента в българското училище в Аахен. Освен родния си език изучават и всички други учебни предмети, съгласно образователната рамка на Министерството на образованието и науката. „Човек трябва да пази своя корен, да държи и децата му да знаят своя корен, а той се предава единствено чрез език и култура. Всичко, което се случва в света ясно показва, че е хубаво да сме глобални, да мислим без граници, но не си ли знаем корените – губим своята идентичност, губим нашата енергия. Това е, което искаме да дадем на нашите деца тук в Германия“ – заяви Машев в интервю за Радио Благоевград.
Българският културен и образователен център в германския град Ааахен обединява българската общност, която е около 7-8 хиляди наши сънародници. Работи за укрепване на националното самосъзнание на подрастващите българчета в еврорегиона и подпомага тяхното образование и личностно израстване чрез провеждането на тематични срещи, празнични събития, обучителни семинари и др. „Помагайки на децата, ние помагаме и на родителите им, защото когато дойдат тук, те имат нужда от подкрепа, от опора. Ние сме едно общество и трябва да си помагаме“.
Малчуганите са включени и в танцови групи, където изучават характерни народни танци и се запознават с българските традиции и култура. Изработват мартеници, сурвачки, запознават се с българските занаяти. Тази година ще бъде направен курс за българска шевица, в който ще се включат и немски деца. „Имаме група от привърженици и сред немците и искаме да популяризираме българската култура. Дружеството ни организира дни на българската култура в Аахен, като тогава се обединяват 3 държави – Германия, Белгия и Холандия поради стратегическото положение на гр. Аахен – ние сме едва на 3 километра от Белгия и 2 километра от Холандия. Правим изложби, звучат кавали и гайди от България. Тъй като и на нас ни липсва много Родината, искаме и нашите деца да виждат и чуват какво означава българската култура и колко е богата тя“ – каза родолюбивият българин.
Добромир Машев беше в родния си край и се срещна с кмета на Радомир Пламен Алексиев и експерти от общинската администрация. „Обсъдихме 3-4 проекта, по които можем да работим заедно. Ковид-19 попречи за осъществяването на много идеи, но се надявам следващата година да работим по конкретни проекти“. Той има намерение да изпрати ученици от образователния център в Аахен на зелено училище в Радомир. Обсъдени са още и възможности за обмяна на опит и добри практики между педагозите от центъра в Аахен и училищата в община Радомир, както и изпращане на радомирска сурвакарска група в Германия, която да запознае децата от Аахен с българските обредности и традиции.
Амбициозният радомирец е убеден, че младите хора трябва да придобият опит в чужбина, но след това да се върнат и да го реализират в България. „Самият аз съм на този кръстопът – живях 17 години в Германия и в момента правя всичко възможно да се върна в България и цялата енергия и опит, който имам да го реализирам в конкретни проекти, като няма да загубя и цялата инфраструктура, която съм създал в Германия. Изключително важно е човек да не прекъсва връзката с миналото – т.е. отивайки в чужбина никога не казвайте, че няма да се върнете. Където и да отидем България е нашата родина и ние трябва да правим всичко възможно тя да се развива така, както са правели нашите деди. А тези, които не искат да отиват в чужбина, което не е задължително – нека в България вложат цялата си енергия, но с открито европейско мислене – т.е. да няма граници. Не позволявайте да бъдете потискани - ако нещо не ви харесва – променете го! Произвеждайки в България ние можем да вдигнем нивото на създадения продукт със съответните маркетингови проучвания, системи, дизайни, за да може този продукт да се пласира добре на европейския пазар. И точно това е пътя на България!“
Добромир Машев в интервю на Лалка Радкова можете да чуете в звуковите файлове – >
На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..
В дните преди Рождество е добре да си припомним ролята на Българската екзархия в усилието за раждането на българската нация. Предлагаме ви да чуете разказа на проф. Лизбет Любенова, прозвучал в поредното издание на предаването "Изгрей зора":
„ Молитвите на българина са свързани повече с неговата празничност, тържественост. Неговата молитва, когато не е чисто религиозна и в усамотение, тя е по-скоро тип послание към хората. Тя е отворен, комуникативен тип. И това ни събира “ , сподели за Радио Благоевград доц. Елена Азманова, преподавател в ЮЗУ – Благоевград. Тя е изследовател..
От почти две десетилетия сдружението "Асоциация Общество и Ценности" е двигател на разговора за децата и родителите, брака, семейството и ценностите в модерното време. „ Когато имаме здрави семейства се възпитава и отглежда здраво поколение, със здрави ценности. И съответно – имаме здраво общество “, подчерта в интервю за Радио Благоевград..
Живото наследство са тези, които го практикуват, това е устойчивостта и знанията, предавани от поколение на поколение – се сочи на електронната страница на ЮНЕСКО, посветена на Нематериалното културно наследство. Още през 2008 година Международната организация за наука и култура започна да изгражда Представителна листа на ЮНЕСКО на елементи..
С изложбата „Готови ли сте за разкази по Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината. Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми заради историческите промени и модните светски тенденции. Това обясни..
Благоевградският общински съветник Димитър Урдев бе избран за председател на Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ на 46-ия конгрес на партията. Урдев, който досега бе заместник-председател на централното ръководство, заяви амбицията си да работи за обединение на всички земеделски партии и неправителствени организации в страната. По думите му,..