Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Ал. Симидчиев, пулмолог: Единствено с поведението си можем да се противопоставим на Covid-19

д-р Александър Симидчиев

 „Удължаването на епидемичната обстановка само по себе си няма да реши нищо –  единственото нещо, което ще го реши е ако ние предпазим хората като общество от вируса  чрез груповото ни действие, т.е. чрез поведението на хората. Дори да няма удължаване на епидемичната обстановка, ако хората имат адекватно поведение  няма да имаме пандемия. Вирусът има една единствена цел – да заразява хората. Ние можем да се противопоставяме срещу това  с 3 супер елементарни мерки. Едното е физическото дистанциране – да сме на повече от 2 метра от хора, които биха могли да ни заразят. Втората: когато не можем да спазваме първото изискване да бъдем по-далече физически, е да носим маска, за да пазим другите от нас – като група, като общност да се пазим всички. Третата мярка: да си хигиенизираме ръцете, за да не пренасяме инфекцията върху нас. Всичко това освен, че ни предпазва от коронавируса, ни предпазва и от всички останали респираторни вируси“ – това заяви в здравния час на Радио Благоевград д-р Александър Симидчиев, пулмолог в МВР Болница – София. През есента, която ще настъпи скоро и повече хора ще имат температура, ще кашлят и кихат, точно тези 3 елементарни мерки ще позволят да боледуваме много по-малко, отколкото сме боледували в други години.

  Пулмологът уточни, че протоколите за  лечение на covid-19 към момента са много по-добри, отколкото преди 6 месеца и поведението към  хората, когато попаднат в болнично заведение е много по-адекватно, поради което те не се усложняват много и  по-малко от тях влизат в интензивните отделения.  Има огромен медицински напредък в събирането на информация. „За съжаление, колкото повече информация имаме, толкова повече ни изненадва колко разнообразен може да бъде отговорът към този вирус. Защото това, което знаем към момента е, че голямата палитра от заболявания, които се получават,  е  по-скоро реакция на нашата имунна система, отколкото самият вирус. Вирусът не е различен, той е един и същ и заразява много хора, но тъй като зарази много хора по света, затова виждаме колко разнообразна може да е реакцията на нашия имунитет“.

  Трайни последици при преминалите през covid-19 се получават когато се налага по-агресивно лечение – механична вентилация, или в случаите, когато имунният отговор до такава степен се активизира срещу вируса, че започва да прави т.нар. фиброза в белия дроб, а и не само там. Защото подобни промени се получават и в миокарда, в кръвоносните съдове, в панкреаса, дори и централната нервна система. Затова най-разумното нещо, което можем да правим, е да предотвратим заразяването. „Аз лично смятам, че дори  хората да не приемат, че е толкова тежко заболяването, а то се вижда в болниците, където  има болни, и фактът, че има риск да останат трайни усложнения – би трябвало да ги накара като общност да се пазят, за да не се предизвика риск за другите хора. Така, както хирурзите носят маски, за да предпазят пациентите си при операция, така и ние трябва да носим маски, за да предпазим останалата част от обществото.“

  Засега няма данни за хората, които са преминали през вируса без симптоми, да остават негативни последици. „По-голямата част от тях – 19-20 човека, могат да изкарат заболяването леко и да нямат съществени усложнения след това. Общата препоръка е да се предпазват, за да не се налага лечение на тежки усложнения“.

  Това, което е известно засега е, че антителата, които пазят в краткосрочен план, не са трайни. Но със сигурност коронавирусите предизвикват траен имунитет по друг механизъм с т.нар. клетъчен имунен отговор. „Когато клетъчният имунен отговор се запознае с коронавируса и си изгради паметови клетки, устойчивостта спрямо коронавируси по принцип нараства. На 15 юли имаше много интересна публикация, която информираше, че хора, преболедували дори от други видове коронавирус, извън  SARS&MERS, водят до един траен имунен отговор. Една от причините да имаме относително ниско разпространение на пандемията е фактът, че вероятно имаме групов имунитет, но не към този вирус, а към коронавирусите въобще. В резултат на което не всички боледуват, т.е. има част от хората, които са нечувствителни към този вирус, поради което не можем да изградим толкова бързо групов имунитет. Едно от обясненията, че епидемията не бушува толкова интензивно – освен, че голяма част от хората имат ваксинация срещу туберкулоза БЦЖ, която стимулира клетъчния имунтитет, е вероятно, че сме се срещали с подобни коронавируси в миналото. А това води до естествена невъзприемчивост към този конкретен коронавирус при част от населението“.

   Вирусът covid-19 уврежда кръвоносните съдове, поради което пневмониите и другите усложнения се дължат в много голям процент на т.нар. васкулит. Това е възпаление на кръвоносните съдове, които предизвикват съсирване вътре в тях. „Когато се съсирва кръвта е нормално част от хемоглобина да излезе от циркулация. Важно е, когато има такива усложнения пациентът да се лекува с противосъсирващи средства – антикоагуланти. Това се прави стандартно при лечение на коронавируса и се прилага във всички болнични заведения.“

  Преболедувалите коронавирусната инфекция трябва да правят веднъж годишно функционално изследване на дишането, за да се проследи как се променя белодробната функция.

 Чуйте в звуковия файл разговора с д-р Александър Симидчиев:

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Геров: едно неспокойно съзнание

 На 22 декември 1997 г. българската литературна общественост загуби  Александър Геров . Пламен Дойнов озаглави книгата си, посветена на Александър Геров "Поезия и познание" и това със сигурност е едно от най-точните описания на същината на творчеството на Геров, неговия принос и значимостта му. Предлагаме ви да чуете как Александър Геров чете..

публикувано на 22.12.24 в 20:38

Проф. Лизбет Любенова: Нашето Възраждане започва именно като културно

В дните преди Рождество е добре да си припомним ролята на Българската екзархия в усилието за раждането на българската нация. Предлагаме ви да чуете разказа на проф. Лизбет Любенова, прозвучал в поредното издание на предаването "Изгрей зора":

публикувано на 22.12.24 в 20:16

Доц. Елена Азманова: Празникът е споделяне на радост

„ Молитвите на българина са свързани повече с неговата празничност, тържественост. Неговата молитва, когато не е чисто религиозна и в усамотение, тя е по-скоро тип послание към хората. Тя е отворен,  комуникативен тип.  И това ни събира “ , сподели за Радио Благоевград доц. Елена Азманова, преподавател в ЮЗУ – Благоевград. Тя е изследовател..

публикувано на 21.12.24 в 09:00

Общественият разговор за семейството, децата и брака става все по-важен и по-труден

От почти  две десетилетия сдружението "Асоциация Общество и Ценности" е двигател на разговора за децата и родителите, брака, семейството и ценностите в модерното време. „ Когато имаме здрави семейства се възпитава и отглежда здраво поколение, със здрави ценности. И съответно – имаме здраво общество “, подчерта в интервю за Радио Благоевград..

публикувано на 20.12.24 в 15:36

Представят нематериалното културно наследство на България

Живото наследство са тези, които го практикуват, това е устойчивостта и знанията, предавани от поколение на поколение – се сочи на електронната страница на ЮНЕСКО, посветена на Нематериалното културно наследство. Още през 2008 година Международната организация за наука и култура започна да изгражда Представителна листа на ЮНЕСКО на елементи..

публикувано на 20.12.24 в 14:05

Магията на Коледа – от миналото до днес

С   изложбата „Готови ли сте за разкази по Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината.  Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми заради историческите промени и модните светски тенденции. Това обясни..

публикувано на 20.12.24 в 13:57

Димитър Урдев: Земеделието трябва да бъде национален приоритет и в крак с новите технологии

Благоевградският общински съветник Димитър Урдев бе избран за председател на Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ на 46-ия конгрес на партията. Урдев, който досега бе заместник-председател на централното ръководство, заяви амбицията си да работи за обединение на всички земеделски партии и неправителствени организации в страната. По думите му,..

публикувано на 20.12.24 в 11:14