През март и април имаме два повода да си спомним за поетеса, която не бива да забравяме – Елисавета Багряна. А от вчера към читателите тръгна "Аз обичам самата любов" – томче с избрана лирика на Багряна (художественото оформление е дело на Кирил Златков; предговорът и съставителството – на Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров).
Лириката, намерила място в сборника, търси отговор на въпросите „Коя Багряна не познаваме?“ и „За коя Багряна обикновено не се говори?“. Днес, когато литературният ни избор не е управляван, нито ограничаван от външно налагани или пропагандни императиви, имаме сериозния шанс да открием за себе си и по този начин да реабилитираме най-добрата поезия, създадена от поетесата. Съдържанието на този сборник обхваща всички значими текстове на поетесата, въведени като чиста поезия: линеарен текст без начало и без край.
Голямата тема у Багряна е любовта и на нея са подчинени – от нея произтичат – всички останали теми: пътешествията, рискът, полетът, надмогването на гравитацията със или без „птица с моторно сърце“, самотата, споменът. За Багряна влюбеният човек е извънположен спрямо света, той го обема и лелее. Багряна е не само и не просто „Стихии“, „Кукувица“ или „До моя син на фронта“: тя е елитарен автор, който може да бъде четен от всекиго – всъщност най-труднопостижимата и желана двойственост в нечий творчески процес.
Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е една от най-изявените български поетеси, авторка на детски книги и преводачка, родена на 16 април (29-и по "нов стил") 1893 г. в София (разделихме се с нея на 23 март 1991 г.). Сътрудничила е на различни медии: „Вестник на жената“, вестниците „Лик“ и „Литературен форум“, списанията „Съвременник“, „Златорог“, „Изкуство“ и други. Утвърждава се като поет с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927). Дългият ѝ творчески път минава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Стихотворенията на Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Гърция, Чехословакия, Югославия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и други страни. Тази книга е опит поезията ѝ да бъде показана не толкова в светостта, колкото в нейната вечност.
Предлагаме ви да чуете етюд на водещия предаването за литература на Радио Благоевград "Страници" – Валентин Дишев – включващ и гласа на Багряна, четяща част от стихотворението си "Моя земя":
Усукването на бели и червени конци е запазена традиция в България. Първият ден на пролетния март месец е посветен на мартеницата и Баба Марта. Има много поверия и предания за образа й, каза Тоьо Христов от Националния етнографски музей. Баба Марта е женски митичен персонаж от българския фолклор. В народните вярвания тя е..
В самоковското село Драгушиново Тодоровден се отбелязва и с приготвянето на курбан от речни раци - т. нар. "рачник". Историята на рачника е тясно свързана с историята на черквата „Св. Теодор Тирон“ в селото. Храмът е съграден през далечната 1868 г. и на няколко пъти е отнасян от бурните води на Искъра. Това разказа кметът на селото Георги..
За десета поредна година фолклорният фестивал „Зимна приказка в Пирин" дава сцена на самодейци от цялата страна, както и от Сърбия, Северна Македония и далечно Мароко. Събитието, което е чакано, се организира от Български фолклорен център „Нестия". В читалищата на Банско и Добринище на 7 и 9 март ще се съберат десетки народни изпълнители,..
Четвърти бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес. За втори път ще има бойкот и срещу банките. Според организаторите на събитието, при последния бойкот на 27 февруари, големите хранителни вериги са „бойкотирали „бойкота на българите“ с промоциите, които пуснали в тези дни“. В останалите дни без бойкот, цените са били повишени видимо...
Финансовата децентрализация за общините, финансовото обезпечение на инфраструктурните проекти по места и готовността на местните власти за въвеждане на еврото. Това са част от темите, поставени от кметовете на общото събрание на Националното сдружение на общините в България. „България е една от малкото държави, в която няма финансова децентрализация..
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Ясно
Разкъсана облачност