Думите на Людмила Миндова са от нейното стихотворение "Покриви", прозвучало в аудиоантологията на Радио Благоевград "Гласни", в която слушателите могат да чуят как съвременни български поети четат свои стихове.
Можете да чуете аудиозаписа от рубриката на предаването "Страници":
Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. Завършила е Математическата гимназия в родния си град и "Славянска филология" в СУ „Св. Климент Охридски”, където по-късно защитава дисертация върху хърватския литературен барок. В неин превод на български език са публикувани книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Симо Мраович, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и други автори от бивша Югославия. Автор е на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма” (2011), и на стихосбирките „Блус по никое време” (2010), „Тамбос“ (2014) и „Животът без музика“ (2016).
През 2017 г. бе публикуван нейния "Роман за името", където можете да прочетете и това: " Та така аз, Ажар Исмаилов, роден през 1943 г., мъж, на когото, както казах, точната рождена дата не знае никой, човек без възраст, който веднъж е на четирийсет и пет, друг път на пет, понякога на деветдесет, а най-често новородено, така аз открих, че по волята на съдбата съм лишен не само от възраст, а и от етническа и религиозна принадлежност. Когато днес някой ме попита за моя етнос, аз просто казвам „екскурзиантски“. Същото определение давам и на вероизповеданието си. Защото аз съм едновременно и българин, и турчин, и евреин... И християнин, и мюсюлманин, и юдеин... Призовавам Бога на всички езици, които зная. Казвам „Отче наш“ на църковнославянски, чета намаз на арабски, сричам прав амида на иврит.
Понякога не вярвам на късмета си. Казвам си, че такива неща като в моя живот се случват само в приказките, че всичко това не може да е истина. Възпитан от книгите да се съмнявам в щастливия край и да го смятам за проява на лош вкус, характерен днес най-вече за латиноамериканските сериали, аз в крайна сметка в един момент трябваше да капитулирам и да призная: да, моят живот се оказа едновременно нещастен и щастлив...".
Природозащитната организация WWF дава нов старт на кампанията си „Абонирай се за природата“. Поводът е наближаващият празник на природата – Часът на Земята, който тази година ще настъпи точно в 20:30 ч. на 22-ри март. Фокусът на кампанията са влажните зони в България и безценната роля, която играят за поддържането на екосистемите. За да продължат..
Усукването на бели и червени конци е запазена традиция в България. Първият ден на пролетния март месец е посветен на мартеницата и Баба Марта. Има много поверия и предания за образа й, каза Тоьо Христов от Националния етнографски музей. Баба Марта е женски митичен персонаж от българския фолклор. В народните вярвания тя е..
В самоковското село Драгушиново Тодоровден се отбелязва и с приготвянето на курбан от речни раци - т. нар. "рачник". Историята на рачника е тясно свързана с историята на черквата „Св. Теодор Тирон“ в селото. Храмът е съграден през далечната 1868 г. и на няколко пъти е отнасян от бурните води на Искъра. Това разказа кметът на селото Георги..
За десета поредна година фолклорният фестивал „Зимна приказка в Пирин" дава сцена на самодейци от цялата страна, както и от Сърбия, Северна Македония и далечно Мароко. Събитието, което е чакано, се организира от Български фолклорен център „Нестия". В читалищата на Банско и Добринище на 7 и 9 март ще се съберат десетки народни изпълнители,..
Четвърти бойкот на големите търговски вериги е обявен за днес. За втори път ще има бойкот и срещу банките. Според организаторите на събитието, при последния бойкот на 27 февруари, големите хранителни вериги са „бойкотирали „бойкота на българите“ с промоциите, които пуснали в тези дни“. В останалите дни без бойкот, цените са били повишени видимо...
Финансовата децентрализация за общините, финансовото обезпечение на инфраструктурните проекти по места и готовността на местните власти за въвеждане на еврото. Това са част от темите, поставени от кметовете на общото събрание на Националното сдружение на общините в България. „България е една от малкото държави, в която няма финансова децентрализация..
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..