„Френският чар ще завладее сцената на зала "България" в концерта на Радиосимфониците на 23 февруари“ – това чуваме често през последните дни в радиоефира и вече чакаме с нетърпение срещата с диригентката Мари Жако, която дава повод поканата да звучи точно така. На 23 февруари, петък, от 19 часа ще прозвучат Встъпление и български фолклорен танц "Петрунко" от Симеон Пиронков и Четвъртата симфония от Роберт Шуман. Със Симфоничния оркестър на БНР ще дебютира и Маркус Ширмер, който ще бъде солист в Концерт за пиано и оркестър №20 от Моцарт.
33-годишната Мари Жако е родена в Париж. Има много интересна биография, която включва успехи в музиката и спорта като дете, а по-късно – работа с престижни европейски оркестри. Най-впечатляващото в кариерата дотук е избирането ѝ за главен гост-диригент на Виенските симфоници, а през лятото на тази година тя ще застане начело на Кралския датски театър в Копенхаген. Вече е обявена и следващата ѝ ръководна позиция – от есента на 2026 г. ще бъде главен диригент на Симфоничния оркестър на Западногерманското радио в Кьолн.
Мари Жако влезе в Първо студио на БНР в понеделник и проведе първата си репетиция с нашия радиооркестър – веднага „хвана бика за рогата“, образно казано, със съвременната българска пиеса в програмата (новият главен диригент Константин Илиевски заложи поне по една композиция от български автор във всеки концерт от този сезон).
Разговорът с Мари Жако започна с въпроса какво чува тя в българската музика:
МЖ: Със сигурност много от народната песен, от вашата фолклорна традиция. Също и от народните танци – втората част от тази пиеса на Симеон Пиронков е танц. В първата част има, според мен, изразяване на много дълбоки чувства и болка – така го усещам, болезнено. Разбира се, трябва да кажа, че аз чувствам силна връзка с този композитор, защото Симеон Пиронков-син беше мой учител по най-нова музика във Виена. Затова се радвам, че мога да поднеса в програмата тази пиеса.
ИГ: А как се готвите за подобни предизвикателства – за нови произведения в репертоара Ви, които не са част от класическата традиция? Слушахте ли български фолклор преди да прочетете тази партитура?
МЖ: Да, в YouTube чух малко от българския фолклор, особено танци. Но се готвих като за всяко друго произведение: Първо чета нотите, за да разбера структурата на пиесата, кои са водещите гласове, кои са по-малко значими и т.н. И после пея доста – опитвам се да осъзная фразирането, за го усетя с тялото си, дори и да не е типично за моята родна култура. А също така се осланям доста на музикантите, с които работя, защото това е тяхната култура, вслушвам се в техните предложения по отношение на звученето и фразирането. В крайна сметка избирам най-доброто, което музикантите вече са направили по време на репетициите.
ИГ: Не знам дали са Ви казали, но тази музика, въпреки че е българска, звучи рядко по сцените в България.
МЖ: Значи е още по-хубаво, че ще я изпълним – толкова е важно да ценим родната си култура!
ИГ: А не ми ли се струва твърде голям сблъсъкът между Пиронков и Моцарт в тази програма?
МЖ: Не, не мисля, че ги дели голяма пропаст, защото Моцарт също е бил много заинтригуван от родната си култура, което си личи ясно в много елементи на тази музика. Ре-минорният клавирен концерт е може би най-емоционалният, при това свързан с болезнени чувства – Моцарт е искал да докаже на баща си, че може да бъде самостоятелен човек и творец. Нещо като изявление: "Татко, остави ме да правя каквото искам!" Така че тук нещата са много сериозни и свързано с дълбоки чувства – точно в това намирам връзката с първата част в пиесата на Пиронков, където чуваме българска народна песен.
ИГ: Като заговорихме за Моцарт – солист в неговия 20-и клавирен концерт ще бъде Маркус Ширмер, с когото сте работили и преди.
МЖ: Всъщност Маркус е моят годеник. Той е мой партньор и ние често сме заедно на сцената – всеки сезон, вече многократно. Така че имаме не само човешка, но и музикална връзка помежду си. А това не става толкова често. Защото понякога, когато се смесват личният живот и работата, може да бъде опасно за една връзка, но е факт, че при нас всичко е перфектно и ние обичаме да музицираме заедно. Надявам се, че и публиката в София ще го почувства в петък.
ИГ: Не може да не направи впечатление, че все по-често в биографията Ви се появяват радиооркестри – имате ли някакво специално отношение към тях?
МЖ: Да. Мисля, че просто така се случва, но е факт, че бях избрана за главен диригент на Симфоничния оркестър на Западногерманското радио в Кьолн. Сигурна съм, че това не означава нищо специално. Но! Радиооркестърът има способността да свири каквото е написано в нотите. Музикантите са много фокусирани да изпълняват правилните темпа и са дисциплинирани, докато в другите оркестри като че ли искат да им бъде дадена повече свобода. Но когато светне червената лампа и започне запис, ти нямаш на разположение много часове – работата трябва да се свърши в рамките на определената сесия. Затова аз наистина ценя работата с радиооркестрите, защото са научени да работят ефективно.
Младата френска диригентка разказа за пътя си в музиката и за страстта си към тениса, която е заменила със свирене на тромбон. Как е станала диригент и какво мисли за мястото на жените в тази професия - чуйте в интервюто за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" в звуковия файл.
Маестро Антони Вит, който репетира със Софийската филхармония за концерта в четвъртък от 19 часа в зала "България", е смятан за д оайен в диригентското изкуство. И не само в родната си Полша – той работи с различни европейски оркестри в Европа, особено често в Испания, където си сътрудничи със Симфоничния оркестър на Навара и ансамбъл "Памплона"...
Служебният министър на културата Найден Тодоров връчи на музикантите Светлин Русев и Лия Петрова цигулките "Страдивариус" от 1716 година и "Гуарнери дел Джезу" от 1733 г. Те ще ги ползват в следващите 5 години. Инструментите са собственост на българската държава, а церемония беше в Националната галерия. Проф. Минчо Минчев дълги години..
Виртуозният китарист Ангел Демирев ще ни отведе на едно необикновено музикално пътешествие с акустичното си трио, в което участват Петър Миланов на акустична китара и Христо Минчев на контрабас. Това ще стане на 6 ноември вечерта, в Първо студио на БНР. В изследване на нови цветове и нюанси, тримата музиканти ще ни разкажат за..
Биг бендът на БНР с диригент Антони Дончев ще открие новия си сезон тази вечер от 19.00 часа в Първо студио на радиото с концерт с авторската музика на пианиста, композитор и продуцент Димитър Бодуров . На сцената заедно с музикантите от Бенда ще му партнират контрабасистът Михаил Иванов и барабанистът Мартин Хафизи . Музикалният..
С „Празнична музика“ от Васил Казанджиев Симфоничният оркестър на БНР ще открие концерта на 18 октомври от 19 часа в зала „България“ и ще отбележи 90-годишнината от рождението на големия ни композитор, диригент и педагог. Казанджиев е един от ярките личности, който успява да изгради свой стил и се утвърждава като един от съвременните..
За девета поредна година навръх рождения ден на Марин Големинов (28 септември) в Кюстендил бе връчена Националната награда за принос в музикалния живот на името на изтъкнатия български композитор. По традиция церемонията се провежда в художествената галерия на града, носеща името на друг бележит творец, Владимир Димитров-Майстора. Двамата с..
Тази вечер в Зала "България" официално ще бъде открит новият сезон на Симфоничния оркестър на Българското национално радио . Музикантите имаха изяви и преди да се вдигне завесата с концерта за Деня на независимостта на България, с който напълниха залата на Националната опера и който беше излъчен в деня на празника по БНТ. За първия концерт..