Юлия Станкова: "Отче наш!" има за цел да простим на нашите длъжници...

Интервю на Кармен Манукян с Юлия Станкова в ''Нощен Хоризонт''

"Когато човек се опита да разбере дали не е наранил някого, неволно или нарочно, тогава той получава помощ в храма, и си мисля, че след това продължава живота си по един по-добър начин, каза за "Хоризонт" Юлия Станкова, художник и богослов

"Молитвата е нещо естествено за човека, вградено в неговата психика, защото животът ни е сложен. Ние сме хем смъртни, хем безсмъртни, хем крайни, хем безкрайни...

Трудно е да се балансира между тези истини и затова се налага да потърсим помощ от своя създател, да ни помогне да балансираме в този труден живот.

Исус Христос препоръчва молитвата "Отче, наш!" на своите ученици, обръщайки внимание на думите - "И прости нам, както ние прощваме на нашите длъжници"

Защото, ако ние не простим на тях, няма как молитвата ни да е истинска. Ние лъжем...Няма защо да повтаряме тогава молитвата, защото е важно да разберем как да прощаваме, или да помолим Господ да ни покаже как да прощаваме първо, и чак тогава да казваме тази молитва вече с чиста душа, сподели още Станкова.

"Мисля, че е дошло времето да събера в албум всички мои картини от текстове по Библията - по Стария и Новия завет, 30 години назад, да ги подредя хронологично, защото навършвам 70 години и е време да направя това, каза още Станкова.

Станкова разказа, че дори разпятието на Христос се изобразява във византийската иконопис с ярки цветове, защото според византийските мастори цветът е светлина.

Защото в иконописта обектите и фигурите не са осветени отвън, те самите са светещи, те са излъчващи, излъчват светлина и това се постига чрез цвета, поясни тя.

По думите й това е абстрактно изкуство и в същото време то е толкова образно и въздействащо, с което се изважда вътрешното и невидимото на преден план и образът не се нуждае от превод, а чрез очите образът пътува към сърцето и претворява човека, разказа още тя за византийската иконопис.

Станкова разказа още за цветовете и тяхното значение в иконописта, като сред тях най-голямо значение имат синьото и червеното.

"Червеното за юдеите е символизирало помощта, която Бог спуска за хората, това е вертикалната връзка между човека и бога, отгоре надолу, а синият цвят те свързвали със стремленията на хората да достигнат до Божията чистота, Божията светлина и този стремеж е пак по вертикалата отгоре - надолу. 

Червеното не е на показ, то трябва да се търси, то трябва да се търси и изиска отдаденост, така и вътрешната дреха на Христос е червена, а външната е синя, така се свързва вътрешното с външното - Божественото и човешкото, така без думи се говори за Богочовешката природа на Исус Христос, които съществуват заедно, но без да се смесват, разказа още Юлия Станкова.


Още по темата в звуковия файл.

Още от Нощен хоризонт