Иконите в Трявна

Всяко важно събитие и всяка победа се ознаменува, според значението си с честване в определен ден. Така е и с първата неделя от Великия пост, тачена като Православна. Седмият Вселенски събор, проведен в гр. Никея през 787 г., утвърждава иконопочитанието, но това не слага край на иконоборческата ерес, възникнала в началото на века при император Лъв Исаврянин. След този събор иконоборството продължава да съществува сред висшите държавни сановници. Окончателната победа над иконоборците се постига при императрица Теодора, след смъртта на съпруга й император Теофил.


През 842 г. в Цариград е свикан събор, на който се потвърждават определенията на седемте Вселенски събора и се подлагат на анатема иконоборците. Устроено е литийно шествие, което се извършва в първата неделя от Великия пост. През вековете този ден се утвърждава като неделя на Православието, в чест на победата му над иконоборческата ерес, а в по-широк план над всички лъжеучения, смущаващи Църквата Христова.

Тази неделя ви направим съпричастни на делото на Тревненската иконописна школа, като поговорим за смисъла и същността на иконата. Правим го заедно с историка Константин Малчев - уредник в местния музей, гл. ас. Тодор Енчев от катедра "Историческо и практическо богословие", и доц. д-р Ваня Сапунджиева от катедра "Църковни изкуства" при ВТУ "Св. Кирил и Методий" и автор на книгата "Зографи отвъд границите", посветена на Тревненската художествена школа.