В "Приземената армия" - Историята на изтребителя от село Орешец

Репортаж на Добромир Видев от село Орешец

Летище Габровница не съществува на военната карта от 17 години. Но точно  тук през 2003-та година Витко Виденов взема самолета Л-29  с номер 81. 

„Последният, последният – стоеше там, захвърлен в тревата. Оттука – Монтана, от Монтана – Орешец, петдесет и няколко километра. Как успяхме да го дотътрим до там…“

И заедно с брат си Иван го поставян в центъра на родното им село Орешец. 

15 години след поставянето си, Витко и Иван оглеждат и щетите, които зимата е причинила… „Опитваме се да го поддържаме“, казва Иван. И така - всяка година.

„Това е учебно-боен самолет Л-29. Първоначалната подготовка на бъдещите летци е започвала на този тип самолет. Идеята е да се оформи нещо като музейче: подрастващото поколение, дори още децата, които играят тук, в паркчето, като виждат самолета, да се насочват за бъдещата си професия“, обяснява Иван Виденов. И продължава: „Надяваме се, че българските ВВС ще се възродят някога.“

Иван няма статистика дали за 15–те години в центъра на село Орешец, учебният  самолет Л-29 наистина е вдъхновил младото поколение. Засега служи да фон на снимки на туристи, които посещават района на селото, за да видят и откритата преди половин век пещера Венеца.

Двамата свидетелстват, че все още има жив хора, които си спомнят славните години на военната авиация… 

„Един случай имаше характерен. Бивш летец от Лом се оказал случайно тука. Хората го видели като се появил тука да прегръща самолета, защото се оказва, че точно на тоя номер – 81-и някога е летял като курсант в Долна Митрополия“, разказва Витко.

За двамата братя носталгията на бившите летци е разбираема. „Минават и чужденци тук, които разглеждат нашата забележителност – пещерата…“

Витко и Иван говорят за годините на „раздаване“ на машините на ВВС, излезли от употреба. И за това, че то хем е спасило самолети, хем пък на места е довело до бавното им рушене, заради липсата на подходящи грижи от местните.

Именно благодарение на това раздаване обаче според Витко и Иван е оцелял  споменът за славните години на военната ни авиация. „Бяха унищожени от   от една група в Министерството на отбраната, които се занимаваха с вторични суровини. Мислеха, че ще изкарат някакви пари. Само в Доброславци бяха нарязани около 25-30 самолета, в Чешнигирово също. Горе-долу такова количество и то все хубави самолети. МиГ-23. Само два или три успяхме да спасим като експонати в някои населени места и няколко – около пет-шест във Военно-историческия музей. Сега вече ги търсят – във филми, на значителни цени, но тогава беше взето решение, понеже нямало възможност и достатъчно финансови средства да бъдат съхранявани.“

„Пълно отчаяние ни обхвана при такова отношение“, спомнят си още Витко и Иван, според които „това са пари, взети от населението като данъци, това са милиарди, вложени“.  

Като авиационни техници и Витко, и Иван следят с интерес и дебата около купуването на нов изтребител. Витко Виденов обаче не крие своите резерви относно броя на новите самолети и как ще бъдат използвани.

„Това е най-скъпият род войска. За данъкоплатеца естествено, че е скъпо удоволствие, но след като искаме да имаме държава… без въоръжени сили не може да поддържаме независимост“, коментира Иван.

До момента братята са дали за самолета колкото малка кола - на старо. И ще продължат да го поддържат. За да може не само жителите, а и гостите на село Орешец да му се радват. Малко са скептични обаче за бъдещето му… 

„Като откраднат капачки на разни люкове, технологични отвори – виждате там как са, ограбени, и ние си опитваме с подръчни материали – ламарина ли, някой дава съвет сега пластмасови капачки да слагаме… Не става за вторични суровини, при топенето изгаря. Може би затова досега не са ги откраднали. Не е чист алуминий, както някой би могъл да си помисли.“

За финал Иван и Витко обобщават, че не само носталгията ги е подтикнала да се занимават със самолета-памет ник. „Все пак ни се искаше и следващите след нас, които идват, да бъдат възпитани в такъв дух, че да се интересуват и да съхраняват нашата държавност, а да не се увличат и да мислят само за емигрантство.“


Още от Приземената армия