Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Антарктическият стопаджия Христо Пимпирев - как една лична мечта се превръща в държавна политика

Снимка: Нахит Догу

В читалище “Обединение 1913” в Кърджали се случиха полярно-вълшебни срещи. Бяха представи книгите “Антарктическият стопаджия” на проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова и “Антарктида - окото космоса” на проф. Боян Биолчев. В сутрешния блок на Радио Кърджали гости бяха проф. Христо Пимпирев и Стоян Анадолиев, председател на читалище "Обединение" и единственият кърджалиец отишъл до Антарктида. 

Проф. Христо Пимпирев е преподавател по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", учен и полярен изследовател. Председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител на 30 български антарктически експедиции. Автор на 11 книги, 10 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации. проф. Пимпирев е включен в световната класация на стоте най-изявени полярни изследователи на Земята. Пимпирев връх на о. Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на о. Ливингстън в Антарктида носят неговото име. 

Проф. Пимпирев разказа в ефира как е започнал да мечтае за Антарктида - бялата планета, както той я нарича и как е успял да превърне личната си мечта в държавна политика: 

"Човек по принцип трябва винаги да мечтае и аз съм сигурен и убеден, че всеки човек има мечти, и ако достатъчно силно се бори за своите мечти, те ще се сбъднат рано или късно. Моята мечта не беше точно Антарктида, защото човек мечтае още от детските си години. Аз мечтаех, примерно да стана капитан на кораб. Тоест да обикалям далечните морета, да виждам други култури и други хора. Мечтаех после да стана пилот на самолет, пак да обикалям света, но доста по бързо, отколкото с кораб и накрая се спрях и попаднах в светилището на българската наука и образованието, това е Софийския университет, където избрах най-нетрадиционната наука - геологията. Тъй като човек, ако чуе геология, трудно ще си представи, че тя може да има нещо общо с работата на един пилот на самолет или един капитан на кораб, но геологът, както и капитаните на кораби и пилотите на самолети, повече от половин година той не си е вкъщи, тъй като неговата работа е свързана с изучаване на скалите, а скалите не са в канцеларии. Те са сред природата, така че той трябва да пътува, пак да пътешества. Разбира се, в началото в България, после по света, за да изучава скалите и да търси и полезните изкопаеми, и вкаменелостите".  

След като избира геологията за своя професия, проф. Христо Пимпирев става преподавател в Софийския университет, като и до днес преподава. Казва, че срещите с младите хора го обогатяват много и именно този хъс към работата навън, към приключението, към пътешествието го довежда на мисълта за Антарктида: 

"Бях вече асистент в Софийския университет и тогава най-старото ни висше училище се готвеше да посрещне подобаващо 100-годишния си юбилей и се измисляха всякакви мероприятия, с които да се отбележи това. Аз участвах в младежки експедиционен клуб, събирахме се такива млади, луди глави, които мечтаехме да направим нещо по-нестандартно и така преди няколко години българите стъпихме на Еверест. Аз познавах някои от тези алпинисти като Кирил Досков. Той даже ми беше студент. Казах си, ние покорихме Хималайте, но я да видим нещо друго да покоряваме и гледам на картата, ами то има цял континент. Той е една десета част от сушата на Земята, а са били 3-4 българи там, и то като част от съветски антарктически експедиции. Казах, нека да направим една експедиция българска по случай 100-годишнината на Софийския университет, и всичко тръгна. Предложих на ректора, ректорът каза "Няма да ви пречим, действайте вие младите", което беше пак чудесно, защото можеше да каже "Я тука си гледайте студентите и науката, къде сте се юрнали на другия край на света". А той каза да, така, че срещнахме един човек, който е по пътя към реализирането на тази идея". 

След като срещнал одобрението на ректора, проф. Пимпирев започва да търси къде в Антарктида да отиде. Избрал остров Александър, защото там има скали, които са близки по състав на нашите в България: 

"Оказа се, че там работят англичаните. И тогава нямаше интернет, а писахме писма, ходихме в библиотеки, отваряхме атласи, четяхме книги. В университета тогава за 100-годишнина се каниха учени с известност да четат лекции. Решихме да поканим Майкъл Томсън, който беше шеф на тяхната геоложка служба в Бритиш антарктик сървей (British Antarctic Survey). И както му писахме покана, той след 2 дни ни отговори, че пристига. Бях много учуден. После като станахме приятели го питам "Майк, ти как така веднага дойде?". А той отговори, че от външното министерство на Великобритания като разбрали, че България се обръща да ходи в Антарктида към англичаните, а не към руснаците - най-близкия сателит на Съветския съюз, казали му "Веднага отивай там да разбереш какво искат тия българи, след като нас ни канят”. 

"Така че ние се намесихме в политиката, защото Антарктида е една много сериозна външна политика, освен че е наука", казва проф. Пимпирев: 

"И е единственото място, където политика и наука вървят ръка за ръка. Държавите са там са и с политически и външно политически цели, защото все пак това е 1/10 част от планетата, която е много богата на природни ресурси. Пък тези ресурси трябва да се управляват от някой и това е от един антарктически договор, в който има консултативни страни, пълноправни членки и такива, които чакат. И ние с нашите експедиции, които почнахме да правим след тази първа експедиция, бяхме приети за консултативен член, което беше голям външнополитическо постижение за страната ни. Същевременно почнахме да правим и наука". 

Най-неприятното нещо за Христо Пимпирев в било това, че 30 години нашите експедиции са пътували с чужди кораби на принципа на стопаджийстово: 

"Стигахме с връзките с нашите приятели от другите антарктически държави, успявахме да уцелим как да ги подкупваме с чар, за да ни вземат и така 30 години ние ходихме на Антарктида, построихме база, но по метода на стопаджийството. Затова и книгата се казва "Христо Пимпирев Антарктическият стопаджия", защото само допреди 2 години ние ходихме на Антарктида с молба към другите държави да ни вземат, които ни взимаха, ако имат място. Ако по това време са в района на Ливингстън, където ни е базата, така че лично на мен 30 години да ходя да прося да взимат експедиция по корабите, вече ми беше станало доста неприятно. И тогава се появи първият български воененнаучноизследователски кораб, който миналата година направи първото плаване от Варна до самата Антарктида с български екипаж. По този начин ние доказахме, че сме морска държава, не сме държава, която има само язовир "Кърджали" с кораби, също и лодки, а може от България, от Варна да тръгнеш и да стигнеш до Антарктида, защото нас ни бяха отписали от морските страни". 

Повече за необятния полярен континент, за приключенията и трудностите, за чисто човешките взаимоотношения на това място и за това кой може да отиде до Антарктида, а също и как единственият кърджалиец Стоян Анадолиев е стигнал до там и какво означава това за него и за Кърджали, чуйте в интервюто в звуковия файл.   

  


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Петя Цонева

Петя Цонева представя новата си стихосбирка в Кърджали

Премиера на стихосбирката на Петя Цонева - "Люлката на живота" събира средства за за издаване на сборник на английски език на поета Ивайло Балабанов. Поетичната книга на младата авторка, излезе миналата година с финансовата подкрепа на община Ивайловград. " Люлката на живота е една книга,  която е вдъхновена от  посещението ми в село Хухла,..

публикувано на 17.05.24 в 11:00
д-р Димитър Димов

Педиатърът д-р Димов: Най-уязвими при коклюш са кърмачетата, ваксината е важна

Спад в заболеваемостта от остри респираторни заболявания наблюдава в последните дни педиатърът д-р Димитър Димов. Това не е изненадващо за края на зимния сезон и пролетта. Няма ръст и на заболеваемостта от коклюш, посочи още в ефира на Радио Кърджали специалистът с дългогодишна практика.  „ За съжаление в началния стадий коклюшът не се отличава..

публикувано на 13.05.24 в 23:40
Алириза Юсуф, кмет на с. Гургулица и с. Момина сълза

Алириза Юсуф - кмет на 50 души от две села

Гургулица е село в община Момчилград, разположено на западен склон на Източнородопския рид Стръмни рид. Къщите изградени от камък, каменни дувари ограждат дворовете. Еднолентов асфалтов път води до селската чешма, в центъра на селото. От там тесни пътечки водят до всяка къща. В селото някога е имало училище. Днес само сградата напомня за това. Къщите..

публикувано на 13.05.24 в 12:07

Възстановиха стар ритуал за гадаене около вековния дъб в Житница

Една вековна традиция се възроди по Гергьовден в Чернооченско.  Това се случва в Пряпорец, най-динамично развиващото се село в района, както и в Дядовско, Житница, Черноочене, Черна нива и много други населени места. Местните жените празнуват Хъдърлез като възстановяват обичая "мартъфал". Още предната вечер, на 5 май, млади момичета разнасят..

публикувано на 06.05.24 в 12:24

Габриела Руменова: Срокът за рекламация на туристическа услуга е 14 дни

Хората винаги да проверяват туроператора в регистъра на Министерството на туризма , преди да реализират почивката си и да четат внимателно договора. Те трябва да проверят и дали търговецът има застраховка професионална отговорност. При съмнение за повече права на оператора за сметка на техни, да преговарят и едва при отстраняване на..

публикувано на 06.05.24 в 11:58

Поставиха 10 контейнера за стари дрехи и обувки в Кърджали

Десет контейнера за разделно събиране на дрехи и обувки са поставени от няколко дни в централната част на Кърджали и в кв. "Възрожденци".  В тях ще могат да бъдат изхвърлени дрехи, обувки и  текстилни изделия. Препоръчително е старите текстилни отпадъци да са чисти. Те трябва да бъдат опаковани в торба, която да може да премине през плъзгащия се..

публикувано на 02.05.24 в 12:23
Маймунски салеп

Разцъфнаха първите диви орхидеи в Източните Родопи

Започнаха да цъфтят едни от най-красивите и изящни цветя в Източните Родопи - дивите орхидеи. Заради климатичните си особености този район е един от най-богатите на видово разнообразие в цяла България. Голяма част от орхидеите са включени в Червената книга на страната.  Сред първите разцъфтели видове по поляните на област Кърджали са пурпурният и..

публикувано на 28.04.24 в 18:19