"Обичам туризма, но не обичам туристите" – такива изказвания могат да се видят в специализирани чатове и групи по темата "туризъм". Всъщност само преди два века хората са се придвижвали в пространството масово единствено при война, природен катаклизъм или за търговия.
Кога и защо става толкова привлекателно да се пътешества? Защо понякога обсесията е такава, че хората вземат кредити, които не могат да върнат, само за да пускат снимки в социалните медии от екзотични места?
Говорим със специалисти – проф. Лина Анастасова от Бургаския свободен университет, за т.нар. "социология на туризма", с доцент Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма, с Пламен Димитров – за т.нар. "винен туризъм", "фестивален туризъм" и др., със социоложката Мира Радева и с журналистката Теодора Станкова – организатор на фестивал за литература и турист със завиден стаж.
Румен Драганов разказва за началото на явлението в исторически план, както и за бума на масовия туризъм в България, особено след Втората световна война. Припомня ни известните хотели в миналото в София и България, и обръща внимание, че днес легловата база в страната ни е около 2,5 милиона легла, което е хубаво, но крие и рискове, особено с оглед намирането на работна ръка.
Професор Лина Анастасова споделя неща от летните практики особено край морето, а Мира Радева обяснява т.нар. "поклоннически туризъм" и говори за нуждата от пътувания в екзистенциален и личен план. Пламен Димитров и Теодора Станкова обясняват някои сегменти в типологията на туризма, като "винения", "културния", "фестивалния" и др. туризми, подчертавайки, че обособяването е по-скоро фиктивно, защото в основата си се касае за дълбоко свързани явления.
Събеседниците обръщат внимание и на опасностите от обсесия, характерни за всяко масово човешко увлечение, и призовават за разум и планиране на пътешествията.
Снимка – личен архив
Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия, защо много анализатори предричат бъдеще за Грузия като това на Беларус и възможно ли е то? За влиянието на Русия в политиката на Грузия и не само там, има ли вина Западът за тежкото положение в Украйна..
В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Елка Пороминска отговаря на слушателски въпроси в предаването. Слушатели от град София (г-жа Николова и синът ѝ) задават следния въпрос: "Наследници сме на моя съпруг и баща на детето ни на имущество, което включва недвижими имоти в България, както банкови сметки в България и в..
Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов". Официалното откриване беше водено от изпълнителния директор на болницата д-р Валентин Димитров и директора на библиотеката доц. Красимира Александрова. Тази изложба представя най-интересните и важни..
Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма и как да докажем истината с лъжа? Това е темата на предаването "Законът и Темида". Коментар прави Тодор Тодоров , криминалист и графолог, консултант на предаването. " Обидата и клеветата са престъпления от частен характер . По времето на социализма те са се преследвали като..
Мая Манолова е млада, талантлива художничка – дете на две култури. Неин баща е големият варненски маринист Димитър Манолов, а майка ѝ е полякиня, литератор и филолог. В "Нашият ден" Манолова разказва, че е израснала в сърцето на варненската бохема в едно двуезично, артистично семейство. Светогледът ѝ се повлиява както от творческия устрем на..
Българското, китайското и френското се пресичат в житейското и творческо ДНК на художника Феникс Върбанов , роден от легендарната любов на художника..
Солунският международен панаир на книгата, провеждан в южната ни съседка Гърция, се очертава като едно от най-значимите литературни събития в Югоизточна..
След фурора си на голяма клубна сцена у нас в началото на миналия ноември Бомбино реши да повтори и потрети с два концерта във формат "limited..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg