Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Чрез кохлеарни импланти може да се възстанови слухът

Снимка: БНР

Освен с високотехнологичното си производство "Сентилион" се гордее с ежедневната си кауза – да помага на стотици българи да бъдат част от красивия свят на звуците. Компанията е официален представител за България на световния лидер във високотехнологичните имплантируеми решения при слухова загуба MED-EL Австрия. Благодарение на сътрудничеството между двете компании българските пациенти имат достъп до най-съвре­менните решения при загуба на слуха, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Диляна Михова – маркетингов и търговски директор на фирмата.

Чрез специално разработени софтуери и апаратура те са единствените, които предлагат индивидуализирани кохлеарни имплантанти, така че идеално да съвпаднат с нуждите и анатомичните особености на пациента, разяснява експертът Тодор Абаджиев. 

Кохлеарните имплантaнтни системи, електроакустичните системи, имплантантните системи за средното ухо и системите за костна проводи­мост на MED-EL са възстановили слуха на стотици хиляди по света и на повече от 700 души в България за 25-те години работа, допълни той. Процесът е индивидуален при всеки пациент, доказано ефективен и се поема като разходи от Националната здравноосигурителна каса, уточни Михова. От 2005 година такива импланти се поставят и на възрастни.

При раждането на Леа Николова се установява, че тя е напълно глуха, разказва майката Диана Николова. При навършването на 1-годишна възраст на Леа се извършва тази имплантация и вече 8 години води нормален живот, потвърждава майката. На 6-месечна възраст на Леа са направени пълни изследвания и след това се пристъпва към процеса, като най-добрата възраст при децата е една година, уточнява Тодор Абаджиев. 

С 9-годишната Леа в ефир поговорихме за нейните хобита, любими предмети и занимания, разбрахме, че обича да играе футбол и то като вратар, учи китайски и плува.

Подробности в звуковия файл от разговора на Ани Костова с Тодор Абаджиев, Диляна Михова, Леа и Диана Николови.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Вълнуващите истории на музикалните инструменти

Как да привлечем децата към четенето и да ги спечелим, като представяме по нетрадиционен начин малко познати факти за тях? На този въпрос отговаря "Енциклопедия на музикалните инструменти" на Щепанка Секанинова. За значението ѝ при обучението за децата е разговорът в предаването "Следобед за любопитните" с музикалния педагог Адриана Бенова. Щурчето..

публикувано на 07.05.24 в 15:05

Литературно пътешествие през еволюцията

Човешкият вид е прекарал 95% от съществуването си в праисторията. Може да се каже, че тъкмо кацаме в ерата на писмеността. Поне така твърдят авторите на научно-популярния бестселър "Животът, разказан от един хомо сапиенс на един неандарталец" , който Паулина Мичева представя в "Нашият ден". Писателят Хуан Хосе Миляс в ролята на неандерталец..

публикувано на 07.05.24 в 12:16
Доц. Ангел Кунчев

Революция – на прогреса или на отрицанието?

По темата "ваксини" и тяхното епохално значение за оцеляването на човечеството, разговаряхме с доц. Ангел Кунчев – главен здравен държавен инспектор. Твърде много аспекти бяха обсъдени: задължителният имунизационен календар, доброволните ваксини, опитът на другите държави, негативното отношение на българите, което води до изключително ниско..

публикувано на 07.05.24 в 08:52

Пътища към устойчивостта

"Пътища към устойчивостта" е изследване на Атанаска Станчева от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН с подзаглавие "Нови културни перспективи във взаимодействието човек – околна преда през призмата на две природозащитни движение в България". Един от важните за "Изгрев" и за мен аспекти на изследването на д-р..

публикувано на 06.05.24 в 09:15
Музеят на килима в Баку отвън

Чипровски мотиви в Музея на килима в Баку

Няма начин да сбъркате Музея на килима в Баку, дори да не подозирате за съществуването му. Просто австрийският архитект Франц Янц, който печели конкурса за построяването му, го проектира във формата на навит на руло килим. Отбих се там случайно, а после в телефона си надиплих повече от 100 снимки! Някои с доста чипровски мотиви. Оказва се, че също..

публикувано на 06.05.24 в 08:38