Действителността, в която живеем, все повече прилича на политически и обществен цирк. Заобиколени сме от външни и вътрешни конфликтни точки, а информацията се излива хаотично. На този фон отговорността за настоящето не е само в ръцете на политиците – тя се полага и на обществото, и на медиите. В "Нашият ден" историкът и учен от Института за балканистика с Център по тракология на БАН д-р Евлоги Станчев прави опит да проясни слушателското съзнание в този хаос.
Д-р Станчев започва разговора с думите: "Преди всичко хората трябва да възприемат критично всяка информация, до която имат достъп. За съжаление дезинформацията се шири на практика необезпокоявано в България."
По думите на госта обществото трябва спешно да започне да се ориентира в взривоопасните събития, които го заобикалят – задача, в която главна отговорност носят медиите. Някои източници напълно умишлено се опитват да заблудят обществото и да всеят информационен смут, заявява д-р Станчев.
В нестабилната политическа ситуация, в която се намираме, избирателят е консуматор на информация, сред която трябва да отсява истината. Според д-р Станчев, освен че се намира в политическа криза, в геополитически, международен план България е заобиколена от горещи точки, войни и конфликти. Войната в Украйна, случилото се между Израел и "Хамас", ескалацията на ситуацията в Близкия изток са най-ярко изразените военни конфликти. По думите на д-р Станчев Балканите са пулсираща точка и нажежените настроения в Косово, Босна и Херцеговина и Република Сръбска са доказателство за това.
"Не живеем в ситуация, в която може да се създава правителство на мнозинството. И в Европа тенденцията е такава – ние сме европейска държава. Компромисът е неизбежен в едно демократично общество", апелира историкът.
Гостът отправя апел към журналистите да поемат отговорност за медийната и обществена грамотност на българите, за да развием като народ необходимия мисловен рефлекс. Д-р Станчев обръща внимание на това, че авторитарните, популистки гласове почти винаги се позовават на "народа" и това им носи легитимност. Ето защо те се борят срещу грамотно мислещото общество.
Историкът дава пример с директната руска пропаганда, която се разпространява у нас с някои локални специфики. Под сходна форма тя съществува и в Европа, и в САЩ, допълва гостът, според когото в българското общество настоящият разговор е силно закъснял. В началото на войната се е зародил публичен дебат, който бързо утихва за сметка на кремълската пропаганда, която придобива всеобхватен мащаб. По думите на историка е необходима решителност и готовност от страна на международните политически лидери. "Смятам, че след февруари 2022 година, когато Русия започна своята пълномащабна война, всеки един ден, в който не се прави достатъчно, е фатален", заявява д-р Станчев.
На телефонната линия на предаването се включва философът Станимир Панайотов, за да даде един по-общ, философски ракурс на разговора. По думите на Панайотов в човешкото битие времето всякога е нещо фатално – то е константа и не може да бъде спряно. Хората възприемат времето линейно и се страхуват от неговия естествен ход.
Според Панайотов държавата е място, което човек сам създава за себе си в съчетание с даденостите, които не може да промени. Философът заявява, че страхът е изначално закодиран в човека и е нещо здравословно. Панайотов е съгласен, че в днешно време виждаме как страховете на хората биват контролирани и използвани с политически цели.
Д-р Евлоги Станчев допълва, че макар и времето да изглежда линейно и независимо от човека, личната инициатива е задължителна, за да живеем в едно нормално време. Гостът припомня, че на знаковата дата в българската история – 99-годишнина от атентата в храм "Св. Неделя" – беше поруган гробът на патриарх Неофит. Според историка този акт и последвалата немощна обществена реакция са пример за класическа липса на инициатива в българското общество.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Липсата на кадри се превръща в още по-голям проблем на българската икономика по време на началото на новия туристически сезон. Законодателните промени се очертават като нещо неизбежно, за да се улесни вносът на работна сила от трети страни. Това подчертава Елена Възлева, директор на "Трудова заетост" към Обединени бизнес клубове в рубриката..
Каква е философията на футболния фен – емоциите ли са най-важното, за да бъдеш истински фен, или връзката с един отбор е нещо повече? Разговаряме с двама души, които истински съпреживяват победите и загубите на любимите си отбори – Емилия Николова , маркетинг специалист, и Христо Раянов , журналист. Николова се превръща във фен на "Арсенал"..
По повод Световния ден за безопасност и работа, отбелязан миналата седмица (28 април), в "Нашият ден" проф. Донка Байкова споделя своите съвети за хранене в забързаното работно ежедневие. Климатичните промени тази година са акцент в обществения разговор за трудовата безопасност. В тази връзка проф. Байкова казва: "През последните години има..
В седмицата на Христовите страдания в "Нашият ден" писателят и журналист Ангел Иванов разсъждава за саможертвеното поведение на човека . Иванов вярва, че любовта и доброто са иманентни качества на човека , вменени от божествения първообраз. Чрез тяхната проява е възможно душата да достигне своята крайна дестинация, която всъщност е едно..
На 28 април беше отбелязан Световният ден за безопасност и здраве при работа, посветен на значимостта на създаването на безопасна и здравословна работна среда за всички. В тазгодишната светлина фокусът е върху въздействието на изменението на климата върху безопасността и здравето при работа (БЗР). Защо работим, или работата като житейски и..
С какво ще изненада публиката третото издание на един от най-впечатляващите европейски фестивали на светлините – Lunar? Фестивалът Lunar ще се проведе..
В Hostgallery - София се открива самостоятелната изложба на Венцислав Занков "Тренировки "Изходи:- упражнения 2024". Експозицията е неочакван завой и..
По повод Световния ден за безопасност и работа, отбелязан миналата седмица (28 април), в "Нашият ден" проф. Донка Байкова споделя своите съвети за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
