Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война.
Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна.
Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот" проследява няколко сюжетни линии, събрани за година и половина в пет епизода и две държави – България и Украйна.
Основната разказва за Алла, украинката, с която се срещнах в България през март 2022 и нейното семейство, с което се запознах в Украйна, след като тя реши да се завърне там.
Другата сюжетна линия подрежда парчета микросвят пръснати в голямата история на тази война през срещите в Украйна с хора от различни градове – Буча, Ирпин, Гостомел, Киев, Одеса, състояли се през последните петнадесет дни на август 2023.
Трети епизод на поредица "Кураж на неочаквани места: Юлия и Люба" продължава това изключително пътуване през Украйна по време на война именно оттам.
Възстановяваме пътя на бягството на Алла през 2022 – от Киев през Гостомел, Буча, Ирпин.
Първо спираме в Гостомел, градче на 30 километра от Киев. Там търсим "Малкото училище", което е било разрушено от обстрелите на руските ракети през март 2022 и в което загиват много хора, защото са се крили в мазето му. Сега училището е възстановено, а в двора му вместо площадка за игра има бомбоубежие за деца. Как изглежда то, какво е детето ти да учи под земята в постоянен страх, че всеки момент някой абсолютно нарочно ще го обстрелва с ракети и дронове. Докато си задаваме тези въпроси, пътувайки из Гостомел, спряхме да разгледаме останала дупка от снаряд насред една малка уличка. Там се запознахме с Юлия и Люба. Двете жени преживяват руската окупация, като в продължение на месец живеят с насочени снайпери срещу домовете им, а руските БТР-и влизат в дворовете на къщите им. Юлия и Люба преживяват страшни неща, за които ни разказват, но оцеляват, защото според единия от руските войници "на тяхно място тепърва ще дойдат зверовете".
Там отиваме в четвърти епизод – в Буча и Ирпин, където са били "зверовете".
Историите се преплитат от нишката на войната, но и от многото въпроси, които изникваха: кой е Серго от Буча, помни ли Мария от Ирпин, какви тайни крие разрушената ѝ къща под опожарения си покрив. Как се "договаряш със страха си", за да извеждаш всеки ден ранени войници от линията на боя.
И най-важният въпрос, на който се опитахме да отговорим в пети епизод – защо Алла предпочете да се върне в държава, обстрелвана всеки ден с руски ракети и дронове, а не остана в София? Какви метаморфози претърпяха страховете ѝ? Как украинците живеят по време на война?
Всеки от епизодите повдига завесата на отговорите, през лични истории, бавно и постепенно.
В епизодите присъства и автентична музика от площади в различни украински градове. Каузата на всички улични музиканти, с които разговаряхме, е да даряват част от парите за бойците на фронта.
Превод от украински език: Албена Стаменова.
Музиката за петте епизода е композирана от Михаил Михайлов, звукоинженер в БНР.
Автентичните украински гласове на героите са запазени дотолкова, доколкото да се усетят техните емоционални, темброви и личностни характеристики, да се разчетат ситуации и многопластови състояния.
Като дублиращи гласове ще чуете колеги и приятели, на които благодарим:
Яна Пункина, Любомира Константинова, Светла Георгиева, Фани Михайлова, Диляна Трачева, Ани Маринова, Радослав Чичев, Милен Димитров, Божидар Александров, Роман Михайлов, Николай Петров и Бойко Ламбовски
Благодарим на Георги Цветков от "Дигитална дирекция" на БНР за колажите, които направи за всеки от епизодите на поредицата.
Екипът ни благодари на посолството на Украйна в България за съдействието при това пътуване.
Авторска музика и постпродукция: Михаил МихайловГеорги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
Божана Славкова, победител в най-големия световен поетичен конкурс Mili Dueli, се превърна в първия български автор, спечелил голямата награда с..
"Духът на миналото – съхрани и предай на поколенията" – това е надсловът на фестивала, организиран от читалище "Светлина 1940" в с. Ловчанци, община..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg