Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Антисемитизмът у нас и по света днес

Мемориалът на холокоста в Берлин
Снимка: Уикипедия

Двайсетина години след края на Втората световна война антисемитизмът като че ли беше започнал да отстъпва. Но това, оказа се, беше само в очите на оптимистите. В началото на 21 век се надигна поредната антисемитска вълна. Последните 2-3 години избухнаха няколко големи локални конфликта, заплашващи мира на планетата. За съжаление поредният от тях– войната в Газа между Израел и Хамас, вля нова енергия в (и без това) ескалиращия последните години антисемитизъм.

На 9 ноември, светът за пореден път отбеляза Кристалната нощ, от която изминаха 85 години и от която започна поредното масово изтребление на евреи, получило името Холокост. "Никога вече е сега!" изписаха берлинчани на Бранденбургската врата и показаха, че антисемитизмът може да бъде отречен дори в страната, която роди Холокоста. Въпреки това и в нея зачестиха антисемитските прояви. За причините в началото на 21 век да се надигне поредната антисемитска вълна разговаряхме в "Познати и непознати" с доц. Алексей Пампоров от БАН. "Антисемитизмът никога не е изчезвал, просто беше по-незабележим в Европа. Поне от 30 години приблизително израелските отбори се състезават в първенствата на Европа заради невъзможността да се състезават в Близкия Изток именно заради антисемитските прояви по време футболните мачове" казва доц. Алексей Пампоров от БАН.

Какво още каза той за новата вълна антисемитизъм, заляла Европа, чуйте в звуковия файл.

"Държавата трябва да взима незабавни и категорични мерки при антисемитски прояви. Независимо дали на нечий магазин ще напишат Jews, както се беше случило наскоро; дали ще рисуват свастики или някой политик ще си позволи реч на омразата. Редно е в тези случаи прокуратурата и полицията веднага да действат. Ясно е разписано в Наказателния кодекс какво трябва да се прави." – продължава доц. Пампоров

"Тийнейджър е арестуван и разследван за нападение, след като е ритал в гърба равин в парижкото метро", "Във Франция са регистрирани 1159 акта на антисемитизъм. Броят им се е увеличил три пъти в сравнение с 2022 г.","Неизвестни подпалиха и оскверниха еврейско гробище във Виена" – това са заглавия отпреди десетина дни в европейската преса. И те говорят, че Стратегията на ЕК за борба с антисемитизма, приета преди две години от ЕС, още не работи. Как войната в ивицата Газа повлия върху ескалацията на антисемитизма в Европа? Според проф. Татяна Дронзина – "Войната допринесе за антисемитизма, но тя не е в неговата основа, нито в неговото развитие. Покачването на антисемитските прояви в никакъв случай не е от вчера. Омразата срещу евреите се корени дълбоко в европейската история. Войната има някакво значение, но антисемитизъм не е просто ненавист срещу Израел или подкрепа за арабската кауза, а е омраза срещу евреите от цял свят. Да, ЕС създаде стратегия, бяха проведени и няколко сериозни изследвания, но по мое дълбоко убеждение докато не престанат да се произвеждат антисемитските митове в европейското съзнание, ние няма да се справим с тази човеконенавистническа идеология". Целия разговор с проф. Дронзина чуйте в звуковия файл.

"Далеч в бъдещето аз виждам човека като роден от Светлина, освободен от мрака, който  оковава Душата, живеещ в светлина, без веригите на мрака да закриват Светлината на неговата Душа." Това са думи, взети от Изумрудените скрижали, датирани отпреди 38 000 г., за които се твърди, че са написани от Тот, наричан още Хермес Трисмегист. Като погледнем последните 2000 години от човешката история, едва ли можем да се изпълним с оптимизъм, че предвиденото от Тот време е дошло. Особено ако погледнем пък последните 2-3 години, белязани от няколко големи локални конфликта, заплашващи мира на планетата. ... За съжаление поредният от тях избухна преди повече от месец – войната в Газа между Израел и Хамас. Тя вля нова енергия в (и без това) ескалиращия последните години антисемитизъм.

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврика! Успешни българи: Баян Гечев

Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..

публикувано на 13.05.24 в 17:05
доц. Ваня Мичева

Да бъдем великоразумни, великонравни и великодействени, но не велеречиви и велехвалени

В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...

публикувано на 13.05.24 в 16:07

Фолклорните области на България: Епизод 2 – Странджа

Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..

публикувано на 13.05.24 в 15:10

Дешка Кротева – за живота с чувство за хумор

За живота в малките населени места и за радостта сам да произвеждаш храната си, за радостта от общуването с другите и за битката да се съхранят старите местни рецепти – за това ни разказва Дешка Кротева от село Горно Драглище. Тя е майсторка, която се опитва да съхрани старите местни рецепти, които са напът да загубим. Жена с чувство за хумор, която..

публикувано на 12.05.24 в 08:45

Ученици събират семейни спомени за историята на родния си край

Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..

публикувано на 11.05.24 в 10:25