За какво трябва да внимават журналистите, когато отразяват военни конфликти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Николова, журналистка от "Euractiv" и председателка на международната организация "Инициатива за свободни медии на Балканите".
За ситуацията в България
"Погледнато отвън, в България има много, на пръв поглед, определящи живота на българина събития, които след няколко седмици отшумяват и започва следващото. Ако трябва да вляза в ролята на българската публика и влагам сърце и емоции, то няма да ми останат нерви. Но всъщност "кучетата си лаят, а керванът си върви", защото, ето, правителството оцелява, но за два-три дни имаше много силна драма около това. Не е лесно за българската публика да следи действия на властимащите.
От такава картина полза има политическото и икономическото статукво. Това, което забелязваме в последните, е едно разместване на ролите – една определена политическа сила заговори с езика, присъщ на другата политическа сила. Това е нещото, което най-много обърква гражданите. Защото до вчера обвинени в проруски пристрастия политически сили днес обвиняват тези, които ги упрекваха в това. Обръщат ролите и трябва да търсиш какво стои отдолу, за да разбереш какво целят."
Военните конфликти и журналистите
"При отразяването на военния конфликт в Газа се забелязват сходни тактики като тези на говорене в българското политическо пространство. Това са тактиките на това, което се нарича пропаганда и объркване на общественото мнение.
Първото е да си присвоиш наратива. Второто е да размениш ролята на жертва и екзекутор. Третото е да хвърлиш много мъгла и човек да не може да се ориентира кое твърдение е истина и кое не е.
Този вековен конфликт не е лесно да бъде обсъждан, а за съжаление започнаха да го правят хора, които досега не са знаели къде се намира Газа на картата. Бяхме свидетели дори и как най-престижните световни медии направиха грешки и попаднаха в капана на някои от начините, по които се докладва за конфликт, където не всеки може да достигне. Важно е да се знае, че най-престижните световни медии не изпращат на такива места "тежката си артилерия" журналисти, защото е много сложен въпросът със застраховането им, да не говорим за риска да загубят някой от тях.
Затова се ползват местни кореспонденти "стрингери", най-често някой от местните хора или журналисти. По тази причина е много отговорно как медиите проверяват информацията от тези местни хора, които предават от мястото на военния конфликт. Това е причината големи медии да попаднат в капана на грешна информация."
Защо бързат с информацията, без да я проверят
"Това е тенденция, която се появи отскоро, но изкристализира при тези много сериозни конфликти (в Украйна и в Газа). Обществените мнения се поляризираха още по време на американската предизборна кампания на Доналд Тръмп. Това се усили по времена Covid и достиган върха си по време на тези два конфликта. Журналистите много често бързат да представят информацията, без да я проверят. Поляризацията се отрази и в издателските политики. Но за разлика от България, в САЩ започна опит за равновесие, тъй като дори и телевизии като Си Ен Ен и "Фокс" си дадоха сметка, че не могат да излязат от "балона" на своята публика, а една медия не може да предава само за определена публика."
Как се работи, когато има военен конфликт
"Или отиваш на свой собствен риск и си в определена точка, и ти се губи общата картина, което поставя в риск разказа ти. Или отиваш, когато си с една от страните в конфликта и те се грижат за твоята сигурност, но и те водят, където те решат, и ти показват, както те решат. Така безпристрастността е отново в риск. Трудно е да се избегне и емоцията, когато си на такова място."
Какъв е личният опит на Антоанета Николова в отразяването на военни конфликти, какво е влиянието на социалните мрежи върху младото поколение журналисти, защо има студентски вълни в Европа, които подкрепят "Хамас" – целия разговор с Антоанета Николова чуйте в звуковия файл.
В "Мигранти с таланти" ви срещаме с Амели Льоклер , една французойка, родена близо до Бордо, живяла из цяла Франция и дори за няколко години в Белгия, която казва, че климата на България е най-хубавият. Амели живее трайно тук от вече седем години. След като е премила през работа в съдебната и МВР системата у нас, днес Амели е управител на своя..
Фондация "Прочети София" стартира своите първи литературни разходки в града, които се развиват в две издания, всяко от които с шестмесечна програма. Всяка година литературните маршрути се обновяват с нова и напълно безплатна литературна програма, което ги прави уникални и разнообразни за любителите на литературата. Лора Шумкова е фигура,..
В последното майско издание на "Семейно радио" за 2024-а гостува журналистката от Балканска редакция на БТА Магдалена Димитрова заедно с баща си – вестникарят и журналист Ивайло Димитров. Музикален редактор на броя е легендата на програма "Христо Ботев" Елинка Величкова. За нея и за екипа на предаването събитието е – последен ефир за Елинка преди..
Пандемия ли е насилието? Предаването "Законът и Темида" насочва вниманието на слушателите към частния случай на Биляна Борисова от град Шумен . Борисова споделя: "Съдебната война започна от 31 декември 2021 година, когато, след като съпругът ми сподели традиционната вечеря, се оказа, че ми е завел първото дело за домашно насилие. Никоя майка..
Тази вечер в Първо студио на Българското национално радио (БНР) ще се проведе церемонията "Музикант на годината". Събитието започва в 19:00 часа и входът е свободен . Слушателите на предаването "Алегро виваче" по програма "Хоризонт" имаха възможност да направят своите предложения в пет различни категории. Специално жури определи номинациите за..
Навършиха се 20 години от основаването на софийската галерия "Ракурси". За да отбележи юбилея, галерията покани големия наш скулптор Павел Койчев да..
Експозицията е подредена в галерия "Интро" и се нарича "Фрагменти". Това по думите на Мария Ландова, която откри изложбата, са фрагментите от личния свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
