Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Антоанета Николова:

Защо големи медии попадат в капана на грешната информация

На българската публика не ѝ е лесно

Антоанета Николова
Снимка: личен архив

За какво трябва да внимават журналистите, когато отразяват военни конфликти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Николова, журналистка от "Euractiv" и председателка на международната организация "Инициатива за свободни медии на Балканите".

За ситуацията в България

"Погледнато отвън, в България има много, на пръв поглед, определящи живота на българина събития, които след няколко седмици отшумяват и започва следващото. Ако трябва да вляза в ролята на българската публика и влагам сърце и емоции, то няма да ми останат нерви. Но всъщност "кучетата си лаят, а керванът си върви", защото, ето, правителството оцелява, но за два-три дни имаше много силна драма около това. Не е лесно за българската публика да следи действия на властимащите.

От такава картина полза има политическото и икономическото статукво. Това, което забелязваме в последните, е едно разместване на ролите – една определена политическа сила заговори с езика, присъщ на другата политическа сила. Това е нещото, което най-много обърква гражданите. Защото до вчера обвинени в проруски пристрастия политически сили днес обвиняват тези, които ги упрекваха в това. Обръщат ролите и трябва да търсиш какво стои отдолу, за да разбереш какво целят."

Военните конфликти и журналистите

"При отразяването на военния конфликт в Газа се забелязват сходни тактики като тези на говорене в българското политическо пространство. Това са тактиките на това, което се нарича пропаганда и объркване на общественото мнение.

Първото е да си присвоиш наратива. Второто е да размениш ролята на жертва и екзекутор. Третото е да хвърлиш много мъгла и човек да не може да се ориентира кое твърдение е истина и кое не е.

Този вековен конфликт не е лесно да бъде обсъждан, а за съжаление започнаха да го правят хора, които досега не са знаели къде се намира Газа на картата. Бяхме свидетели дори и как най-престижните световни медии направиха грешки и попаднаха в капана на някои от начините, по които се докладва за конфликт, където не всеки може да достигне. Важно е да се знае, че най-престижните световни медии не изпращат на такива места "тежката си артилерия" журналисти, защото е много сложен въпросът със застраховането им, да не говорим за риска да загубят някой от тях.

Затова се ползват местни кореспонденти "стрингери", най-често някой от местните хора или журналисти. По тази причина е много отговорно как медиите проверяват информацията от тези местни хора, които предават от мястото на военния конфликт. Това е причината големи медии да попаднат в капана на грешна информация."

Защо бързат с информацията, без да я проверят

"Това е тенденция, която се появи отскоро, но изкристализира при тези много сериозни конфликти (в Украйна и в Газа). Обществените мнения се поляризираха още по време на американската предизборна кампания на Доналд Тръмп. Това се усили по времена Covid и достиган върха си по време на тези два конфликта. Журналистите много често бързат да представят информацията, без да я проверят. Поляризацията се отрази и в издателските политики. Но за разлика от България, в САЩ започна опит за равновесие, тъй като дори и телевизии като Си Ен Ен и "Фокс" си дадоха сметка, че не могат да излязат от "балона" на своята публика, а една медия не може да предава само за определена публика."

Как се работи, когато има военен конфликт

"Или отиваш на свой собствен риск и си в определена точка, и ти се губи общата картина, което поставя в риск разказа ти. Или отиваш, когато си с една от страните в конфликта и те се грижат за твоята сигурност, но и те водят, където те решат, и ти показват, както те решат. Така безпристрастността е отново в риск. Трудно е да се избегне и емоцията, когато си на такова място."

Какъв е личният опит на Антоанета Николова в отразяването на военни конфликти, какво е влиянието на социалните мрежи върху младото поколение журналисти, защо има студентски вълни в Европа, които подкрепят "Хамас" – целия разговор с Антоанета Николова чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мария Алкалай: Игровизацията допринася за трайността на знанията

Защо свързваме играта с удоволствие, а ученето с тегоба? Този въпрос засяга порочния начин на мислене, който ограничава потенциала на игрите в образованието. Мария Алкалай от Сдружение "Възможности без граници" коментира в ефира на „Нашият ден“, че всъщност няма нищо по-ефективно от ученето чрез игра . Всяко дете още от най-ранна възраст..

публикувано на 31.10.24 в 11:23
Зорница Русинова

Зорница Русинова: Гъвкаво обучение е ключът към адаптацията в технологичната ера

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" гостува Зорница Русинова , председател на Икономическия и социален съвет (ИСС), която коментира новите анализи на съвета, насочени към предизвикателствата в демографията, образованието и пазара на труда в България. По нейни думи, през настоящата година ИСС е изготвил няколко ключови..

обновено на 31.10.24 в 11:18

Вечер на литературата и музиката в Двореца

Австрийската библиотека "Д-р Волфганг Краус" и Австрийското посолство в София организират на 31 октомври 2024 г. от 19:00 ч. в Балната зала на Националната галерия / Двореца събитие, което съчетава литературно четене и музикален концерт с участието на писателя Илия Троянов и музикантите Александър и Константин Владигерови. По време на..

обновено на 31.10.24 в 10:00

Петиция за Черно море: Над 15 000 души подкрепят създаването на защитени зони

Международният ден на Черно море се отбелязва на днешния 31 октомври. Той е обявен през 1996 г. в Истанбул, Турция, по време на срещата на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна . Целта е да се повиши осведомеността на международната общност за необходимостта от регионално сътрудничество за опазването на..

обновено на 31.10.24 в 09:25
Доц. Росен Калпачки

Българското дружество по инсулт ще обучава лекарски екипи в областните болници

След Световния ден на инсулта в Lege Artis разговаряме за съвременните възможности за овладяване на инсулта с доц. Росен Калпачки , началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ "Св. Анна" и председател на Българското дружество по инсулт. В началото на разговора доц. Калпачки информира слушателите докъде е стигнало разработването на мобилното..

публикувано на 30.10.24 в 15:53