За какво трябва да внимават журналистите, когато отразяват военни конфликти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Николова, журналистка от "Euractiv" и председателка на международната организация "Инициатива за свободни медии на Балканите".
За ситуацията в България
"Погледнато отвън, в България има много, на пръв поглед, определящи живота на българина събития, които след няколко седмици отшумяват и започва следващото. Ако трябва да вляза в ролята на българската публика и влагам сърце и емоции, то няма да ми останат нерви. Но всъщност "кучетата си лаят, а керванът си върви", защото, ето, правителството оцелява, но за два-три дни имаше много силна драма около това. Не е лесно за българската публика да следи действия на властимащите.
От такава картина полза има политическото и икономическото статукво. Това, което забелязваме в последните, е едно разместване на ролите – една определена политическа сила заговори с езика, присъщ на другата политическа сила. Това е нещото, което най-много обърква гражданите. Защото до вчера обвинени в проруски пристрастия политически сили днес обвиняват тези, които ги упрекваха в това. Обръщат ролите и трябва да търсиш какво стои отдолу, за да разбереш какво целят."
Военните конфликти и журналистите
"При отразяването на военния конфликт в Газа се забелязват сходни тактики като тези на говорене в българското политическо пространство. Това са тактиките на това, което се нарича пропаганда и объркване на общественото мнение.
Първото е да си присвоиш наратива. Второто е да размениш ролята на жертва и екзекутор. Третото е да хвърлиш много мъгла и човек да не може да се ориентира кое твърдение е истина и кое не е.
Този вековен конфликт не е лесно да бъде обсъждан, а за съжаление започнаха да го правят хора, които досега не са знаели къде се намира Газа на картата. Бяхме свидетели дори и как най-престижните световни медии направиха грешки и попаднаха в капана на някои от начините, по които се докладва за конфликт, където не всеки може да достигне. Важно е да се знае, че най-престижните световни медии не изпращат на такива места "тежката си артилерия" журналисти, защото е много сложен въпросът със застраховането им, да не говорим за риска да загубят някой от тях.
Затова се ползват местни кореспонденти "стрингери", най-често някой от местните хора или журналисти. По тази причина е много отговорно как медиите проверяват информацията от тези местни хора, които предават от мястото на военния конфликт. Това е причината големи медии да попаднат в капана на грешна информация."
Защо бързат с информацията, без да я проверят
"Това е тенденция, която се появи отскоро, но изкристализира при тези много сериозни конфликти (в Украйна и в Газа). Обществените мнения се поляризираха още по време на американската предизборна кампания на Доналд Тръмп. Това се усили по времена Covid и достиган върха си по време на тези два конфликта. Журналистите много често бързат да представят информацията, без да я проверят. Поляризацията се отрази и в издателските политики. Но за разлика от България, в САЩ започна опит за равновесие, тъй като дори и телевизии като Си Ен Ен и "Фокс" си дадоха сметка, че не могат да излязат от "балона" на своята публика, а една медия не може да предава само за определена публика."
Как се работи, когато има военен конфликт
"Или отиваш на свой собствен риск и си в определена точка, и ти се губи общата картина, което поставя в риск разказа ти. Или отиваш, когато си с една от страните в конфликта и те се грижат за твоята сигурност, но и те водят, където те решат, и ти показват, както те решат. Така безпристрастността е отново в риск. Трудно е да се избегне и емоцията, когато си на такова място."
Какъв е личният опит на Антоанета Николова в отразяването на военни конфликти, какво е влиянието на социалните мрежи върху младото поколение журналисти, защо има студентски вълни в Европа, които подкрепят "Хамас" – целия разговор с Антоанета Николова чуйте в звуковия файл.
Защо свързваме играта с удоволствие, а ученето с тегоба? Този въпрос засяга порочния начин на мислене, който ограничава потенциала на игрите в образованието. Мария Алкалай от Сдружение "Възможности без граници" коментира в ефира на „Нашият ден“, че всъщност няма нищо по-ефективно от ученето чрез игра . Всяко дете още от най-ранна възраст..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" гостува Зорница Русинова , председател на Икономическия и социален съвет (ИСС), която коментира новите анализи на съвета, насочени към предизвикателствата в демографията, образованието и пазара на труда в България. По нейни думи, през настоящата година ИСС е изготвил няколко ключови..
Австрийската библиотека "Д-р Волфганг Краус" и Австрийското посолство в София организират на 31 октомври 2024 г. от 19:00 ч. в Балната зала на Националната галерия / Двореца събитие, което съчетава литературно четене и музикален концерт с участието на писателя Илия Троянов и музикантите Александър и Константин Владигерови. По време на..
Международният ден на Черно море се отбелязва на днешния 31 октомври. Той е обявен през 1996 г. в Истанбул, Турция, по време на срещата на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна . Целта е да се повиши осведомеността на международната общност за необходимостта от регионално сътрудничество за опазването на..
След Световния ден на инсулта в Lege Artis разговаряме за съвременните възможности за овладяване на инсулта с доц. Росен Калпачки , началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ "Св. Анна" и председател на Българското дружество по инсулт. В началото на разговора доц. Калпачки информира слушателите докъде е стигнало разработването на мобилното..
105 години от създаването си празнува Общинският драматичен театър "Боян Дановски" в Перник. Театърът е създаден през 1919 година под името..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" открива втората си изложба "Поколение ботокс" на 31 октомври от 18.00 ч. Експозицията..
След Световния ден на инсулта в Lege Artis разговаряме за съвременните възможности за овладяване на инсулта с доц. Росен Калпачки , началник на Клиниката..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg