Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Застрашено ли е Кюстендилското поле от апетитите на златотърсачите?

4
Росен Мирчев, Антонина Шипарова, Лъчезар Воденичаров и Асен Масларски (от ляво надясно)
Снимка: БНР

Унищожаването на природата и нейните ресурси в името на частни интереси е проблем, който от години притеснява населението от двете страни на българо-сръбската граница. Природозащитници и общественици с тревога следят случващото се и в двете държави, като основно притеснение е разрешението, дадено на частни компании да извършват проучвания за добив на полезни изкопаеми в кюстендилския край.

Защо тази тема намира място в предаване като "И рибар съм, и ловец съм"?

В случая става дума за едни 200 кв.км, включваща участъците "Злогош“, "Коприва“ и "Гърбино“, които са свързани един с друг. Именно тази територия попада в зоната на интересите на частна фирма, чиято цел пък е добива на злато. Очакваният резултат е 30-годишна концесия. Но всеизвестен факт е че там, където има злато, има и живак и арсен. В участъка на Гърбино е доказано, че на 1 тон руда се добива и 1 кг живак.

За генезиса и развитието на проблема си говорим с Лъчезар Воденичаров (Воден Чаиров) – писател, ловец, риболовец и виден екоактивист, Антонина Шипарова – председател на кюстендилския граждански инициативен комитет "За чиста природа“, като в разговора ни се включи с компетентното си мнение и коментари по горещата тема, засягаща най-вече живота и здравето на гражданите (както в Кюстендилско, така и отвъд границата) и кметът на Кюстендил Петър Паунов.

През 2019 г., след жалби и протести на местните природолюбители и общественици, Министерският съвет прекратява процедурата за трите големи участъка. "Но сега, малко след Нова година, в Държавен вестник бе обявен нов участък, който ще подлежи на концесия. Нарича се "Здравков дол“ и се намира почти в средата на единия от големите участъци "Злогош“. А тази зона включва т.нар. "предоставени ловни участъци", т.е. ловните територии на няколко ловни дружини“, казва Лъчезар Воденичаров.

А добива на злато по т.нар. "открит способ" води неизбежно и до "екстри“ като: кратер с диаметър поне 1 км, взривове, багери, трафик на огромни 40-тонни камиони…

"При проучванията (понеже има някакви хидроложки карти, но с крайно оскъдна информация) има реалната опасност да се премине през някой слой с живак и той да потече от чешмите на хората", казва Антонина Шипарова. А това застрашава цялата фауна и флора, както и водоизточниците. "Например изворът в Горно Уйно е карстов извор (както и цялата планина) и е свързан с изворите в Треклянско и Босилеградско. Т.е. ще бъдат замърсени водите в цялата област, в резултат на което отровите ще попаднат в р. Драговищица, а от там и в Струма“, допълва Лъчезар Воденичаров.

Това, че унищожават природата, дивеча, рибата и застрашават човешкия живот, със сигурност е ясно на обладаните от жажда за печалби фирми. Както и това, че с дейността си правят животворната и чиста вода един ден да стане по-скъпа от златото! Но какво от това?! Нали е на чужд гръб, в някаква незначителна държавица, която трябва да бъде ограбена! Но дано поне се намери някой, който да им преведе думите на пророчицата Ванга: "Ке дойде ден – в златни паници ке ядете и в медни чаши ке пиете, но вода нема да имате."

"Да, цялото кюстендилско поле е определено за такива проучвания и е застрашено от апетитите на златотърсачите, а всъщност богатството на този край са хората и природата!", твърдят гостите в предаването ни. Чуйте го!

Знаем, че човек невинаги може да е в ефир с нас, но на страницата на "И рибар съм, и ловец съм" можете да наваксате пропуснатото и да чуете всички предавания, а… и още нещо!

Снимки – БНР и личен архив

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Сезон 2024 – под въпрос заради липса на кадри. Какво пречи да се внесе работна сила?

Липсата на кадри се превръща в още по-голям проблем на българската икономика по време на началото на новия туристически сезон. Законодателните промени се очертават като нещо неизбежно, за да се улесни вносът на работна сила от трети страни. Това подчертава Елена Възлева, директор на "Трудова заетост" към Обединени бизнес клубове  в рубриката..

публикувано на 02.05.24 в 11:20

Каква е философията на футболния фен?

Каква е философията на футболния фен – емоциите ли са най-важното, за да бъдеш истински фен, или връзката с един отбор е нещо повече? Разговаряме с двама души, които истински съпреживяват победите и загубите на любимите си отбори – Емилия Николова , маркетинг специалист, и Христо Раянов , журналист. Николова се превръща във фен на "Арсенал"..

публикувано на 02.05.24 в 10:33
Проф. Донка Байкова

Храносмилателната система е много важна при заетия човек в трудоспособна възраст

По повод Световния ден за безопасност и работа, отбелязан миналата седмица (28 април), в "Нашият ден" проф. Донка Байкова споделя своите съвети за хранене в забързаното работно ежедневие. Климатичните промени тази година са акцент в обществения разговор за трудовата безопасност. В тази връзка проф. Байкова казва: "През последните години има..

публикувано на 01.05.24 в 13:45
Ангел Иванов

Ангел Иванов: Саможертва е да преодолеем желанието да ни е комфортно, леко и приятно

В седмицата на Христовите страдания в "Нашият ден" писателят и журналист Ангел Иванов разсъждава за саможертвеното поведение на човека .  Иванов вярва, че любовта и доброто са иманентни качества на човека , вменени от божествения първообраз. Чрез тяхната проява е възможно душата да достигне своята крайна дестинация, която всъщност е едно..

публикувано на 01.05.24 в 12:17

Безопасността при работа е и лична отговорност

На 28 април беше отбелязан Световният ден за безопасност и здраве при работа, посветен на значимостта на създаването на безопасна и здравословна работна среда за всички. В тазгодишната светлина фокусът е върху въздействието на изменението на климата върху безопасността и здравето при работа (БЗР). Защо работим, или работата като житейски и..

обновено на 01.05.24 в 12:03