Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Междинните гостоприемници: обичайни заподозрени или...

Снимка: БГНЕС

Неяснотите около възможното пренасяне на SARS-CoV-2 от някои животни към човешката популация предизвикаха появата на редица хипотетични опити за научно обяснение на зоонозата при заразяването на хора със сегашния коронавирус. Най-вече прилепи, но и панголини, цивети, дори някои видове змии се оказаха особено често спряганите потенциални „виновници“ за изграждането на своеобразен мост при осъществяването на този евентуален природен трансфер.

Промени ли се отношението към тези животни след появата на Covid-19? Какво знае науката до момента за естествения им биологичен потенциал, който би могъл да ги превърне в живи резервоари за този вирусен пренос? Как всичко това се свързва с уникалните способности на тяхната имунната система, изграждана милиони години в условията на еволюция? Ще се окажат ли достатъчни юридическите забрани за търговия с диви животни, както и тези – за живите „мокри“ пазари в Азия за антивирусна превенция в бъдеще или ще надделеят консуматорският ентусиазъм и битовите магически суеверия?

В навечерието на Международния ден на биологичното разнообразие разговаряме със зоолога от Националния природонаучен музей при БАН доц. д-р Николай Симов.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Христа Иванова

Еврика! Успешните българи: Христа Иванова

Христа учи Квантова физика в СУ "Св. Климент Охридски". Любовта ѝ към физиката е още от най-ранна детска възраст, когато получава подарък книга. Днес Христа мечтае да стане откривател, може би не голям откривател, но да даде нещо поне мъничко на Света, в който живеем. Освен това, тя е сигурна, че иска да се върне в България, където и да отиде да учи с..

публикувано на 20.05.24 в 17:05
проф. Ана Кочева

Къде е българската лингвистична география на европейската научна карта

Създаването на карти и атласи, които проследяват областите на разпространение на различни особености на езиците с техните диалекти, е един от практическите аспекти на лингвистичната география. В България има сериозна традиция и постижения на световно равнище в тази област на езикознанието. Основите на европейската лингвистична география са поставени..

публикувано на 20.05.24 в 15:29
остров Оушън кей

Шест карибски държави – на един дъх

Има два бързи начина да обиколите шест карибски държави – да слушате "Покана за пътуване" или да плавате с круизен кораб между островите. Изпълнителният директор на списание "Наш дом“ Петя Кръстева е от по-късметлиите. Неотдавна тя акостира в Колумбия, Ямайка, Аруба, Панама, Коста Рика и на един безлюден остров. Как да пропусна възможността да я..

публикувано на 19.05.24 в 15:05
Росен Гацин

Росен Гацин: С ателието по родословие ще предизвикам младите

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...

публикувано на 17.05.24 в 13:34
доц. Мирослава Жипонова

Ден на очарованието на растенията

На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..

публикувано на 17.05.24 в 07:50