В ситуацията на пандемия надеждите за по-бързо справяне с Covid-19 предизвикват обяснимо нетърпение, макар че създаването на успешна ваксина е твърде сложен и продължителен процес, който преминава през задължителни етапи – като се започне от биоинформатиката и генетичното моделиране, свързани с определени антигени, премине се през предклинични тестове и се стигне до клиничните изпитания, чрез които се прави оценка на риска и доказалият се успех във времето при предизвикването на очакван имунен отговор. Процесът е съпроводен от детайлно проучване на множество нееднозначни аналитични и практически подходи далеч не само на принципа „проба-грешка“.
Какъв конкретен път трябва да се извърви, за да бъде създадена работеща ваксина, и на какъв стадий са експериментите за разработка на биологичния препарат за активиране на придобит имунитет срещу последния коронавирус у нас и по света? Защо в някои страни се използват живи ваксини, в друг вариант те се състоят от „умъртвени“ елементи, а в трети са особена „смес“ от тези две разновидности? Срещу кои опасни вируси все още няма разработени ваксини и какво затруднява създаването им?
За затрудненията разказва доц. д-р Андрей Чорбанов, ръководител на Лабораторията по експериментална имунология към Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН, който е и ръководител на екипа, който работи по създаването на българска ваксина срещу SARS-CoV-2.
Създаването на карти и атласи, които проследяват областите на разпространение на различни особености на езиците с техните диалекти, е един от практическите аспекти на лингвистичната география. В България има сериозна традиция и постижения на световно равнище в тази област на езикознанието. Основите на европейската лингвистична география са поставени..
Има два бързи начина да обиколите шест карибски държави – да слушате "Покана за пътуване" или да плавате с круизен кораб между островите. Изпълнителният директор на списание "Наш дом“ Петя Кръстева е от по-късметлиите. Неотдавна тя акостира в Колумбия, Ямайка, Аруба, Панама, Коста Рика и на един безлюден остров. Как да пропусна възможността да я..
Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...
На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..
На 17 май 1853 г. Диванът на Високата порта отхвърля ултиматума на Руската империя, поставен ѝ от специалния пратеник на Николай I княз Александър Меншиков. Причината е, че една от точките в документа се явява пряка намеса в дейността на османското правителство: Санкт Петербург иска да покровителства и дори да ръководи духовния живот на..
Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg